Столичната агенция за инвестиции през 2019: кратък преглед на годината
31.12.2019
Новата Американско-българска камара в Америка стартира дейност през януари
06.01.2020

Успешни градове ще бъдат тези, които работят за имиджа си и за доверието между институциите и различните градски общности (запис от интервю)

 

Успешни градове от тук нататък ще бъдат тези, които работят за имиджа си и за доверието (не сляпо, но здравословно) между институциите и различните градски общности. Само така София ще стои стабилна в конкуренцията за хора, бизнес и инвестиции спрямо останалите привлекателни дестинации в Европа и света. 

Следваме това убеждение в ежедневната си работа и получихме ценна възможност да го споделим именно пред Създателите – Дигиталните оптимисти на България

Надя Султанова и Ана Георгиева от Столичната агенция за инвестиции в разговор с Хелиана Велинова за потенциала на творческия сектор в България, Стратегията за дигитална трансформация на София, стартъп средата и развитието й, каква е и каква искаме да бъде София, работата ни с местни и международни компании, с други градове и как помагаме на бизнеса в столицата.

Чуйте запис от интервюто или прочетете по-долу най-важното от разговора.

 

 

Хелиана Велинова: Бихте ли се представили?

Надя Султанова: Работя от три години в Aгенцията. Имах огромната привилегия да започна работа само три месеца след сформирането й и да създам екипа на Invest Sofia – инвестиционното звено към Столичната агенция за приватизация и инвестиции. Работя с няколко изключителни млади хора – завърнали се от чужбина, интелигентни, умни и запалени за каузата София, за дигитална София включително. Наистина ми е хубаво да ходя на работа всеки ден. Иначе – живяла съм известно време в САЩ, след това се върнах в България и работих тук шест години за Fortune 500 компания, след това в стартъп, след което случайно попаднах в Агенцията. 

Ана Георгиева: Аз работя от година и осем месеца, с много ентусиазъм, желание и радост. 

 

Хелиана Велинова: Вярно е! Аз като страничен наблюдател мога да потвърдя. Вярно е! (смее се)

Ана Георгиева: Аз попаднах в Aгенцията съвсем случайно и много се радвам за това. Аз съм от онези млади хора, които са решили да се завърнат от чужбина. През 2010 г. заминах, за да уча – четири години в Истанбул, после две години в Германия, една от тях прекарах в академичните среди като научен асистент. Но в един момент осъзнах, че искам да се върна тук и да вложа всички тези знания в някаква хубава кауза, която би била от полза. В началото доброволствах, ходех на различни курсове. И покрай една от тези доброволчески инициативи попаднах на Агенцията.

 

Хелиана Велинова: Повечето хора, когато чуят за държавна структура или агенция, се настройват предпазливо. Самата аз се настройвам малко предпазливо също. Случаят с вас не е такъв. Съвместната ни работа ми показа, че сте малко по-различни, и дори самото усещане като дойде човек на среща в офиса ви е по-различно. По какво се различавате от една стандартна държавна структура, как беше създадена Invest Sofia и защо всъщност съществува?

Надя Султанова: Както обичам да се шегувам – ние сме общинския стартъп. Сами си начертахме какво да правим, по какви проекти (не процеси, а проекти) да работим. Хващаме нещо и започваме да дълбаем и ринем до момент, в който решим, че сме го свършили или че няма да го правим, защото няма смисъл. 

Мисля си, че отношението към държавни и общински структури трябва да се промени.  Защото успешни градове от тук нататък ще бъдат тези, които работят за имиджа си, говорят готино и вярват в институциите си – не сляпо, но в някаква здравословна степен. В абсолютно всичко ще се конкурира София от тук нататък с такива градове –  за хора, за бизнес и инвестиции. И ако не си повярваме отново, градът ни няма как да е успешен и няма как да се конкурира успешно с другите големи градове.

 

Хелиана Велинова: Надя, ти каза, че работите не по процеси, а по проекти. По какви основни проекти работите в момента?

Надя Султанова: Имате ли два часа? (смее се) Много са. Някои са съвсем идейни, други са по-завършени, някои няма да доведем до край, разбира се, защото в процеса на работа ще видим, че те не са съвсем нужни. Започнахме още в началото да работим по девет приоритетни индустрии. Криейтив индустрията беше една от тях. И в процеса на проучване разбрахме, че средата е доста разпокъсана, различните подсектори не се познават достатъчно добре, няма единна общност, няма как нуждите на тези хора да бъдат чути от градската управа или обществото. Тогава Ани започна да прави срещи с представители на креативната екосистема, един по един, и така започнахме да преоткриваме различните възможности в креативните индустрии. Видяхме, че имат огромен потенциал и започнахме да разказваме тази история и да правим връзка с други градове. 

 

Хелиана Велинова: И каква е историята?

Надя Султанова: Ами, историята е, че има такова животно като “креативни индустрии” в София, че това е нещо, с което София може да се хвали, да доразвива. И имаме и цифри.

Ана Георгиева: Креативните индустрии са много широко понятие, в тях има 12-13 подсектора. Някои от тях са технологично свързани, други – не толкова, и много от тях нямат чак толкова допирни точки. Например, архитектурата и да кажем занаятите не са чак така свързани с други подсектори като гейминга или креативните визуализации. Така нашата първа крачка беше да опознаем всеки от секторите и да започнем да се фокусираме върху конкретни. В момента фокусът ни е върху гейминг, креативна визуализация, видео и кино производство. А догодина ще започнем да изследваме и другите сектори. Последните данни, които имаме, са от 2015 г., те са на НСИ, но тъй като имаме общ поглед и върху ИКТ сектора, част от който застъпва и креативния сектор, можем да кажем, че творческите дейности са сред секторите с най-висока добавена стойност и е сред най-бързо растящите. И това не е легенда. Докато в Европа градовете имат дял на тази индустрия от около 4-5%, в София той е 6-8%. Според проучване на Столичната община и на Обсерваторията по икономика на културата творческите индустрии са на 4-то място по добавена стойност в София и от 2008 г. насам имат повече от 911 милиона евро добавена стойност.

 

Хелиана Велинова: Ако се фокусираме само в ИКТ и диджитъла, как сме спрямо останалата част от света?

Надя: Сред най-големите проблеми е липсата на кадри, това не е изненада за никого. Има много инициативи, обучителни програми, инициативи за връщане на хора в България. Много комплексен е въпросът. Иначе стоим много добре, това е история за успеха, за много компании, които правят страхотни неща, те са и средната класа на София. И столицата ни трябва да се гордее и да разказва тази история. Търсим успешните истории и търсим компаниите, които правят нещо тук и то е с глобално значение. 

Ана Георгиева: Имаме дори секция в сайта ни за такива успешни истории на София, търсим всички, случващи се тук.

 

Хелиана Велинова: А как съдействате на такива компании вие като организация?

Надя Султанова: Утвърдени вече компании с международно присъствие нямат директна нужда от помощ за външни пазари. Ако имат нужда от съдействие на ниво община – да, можем да направим връзка и да съдействаме по казуси. По-важното за нас е за тези, които сега излизат, фактът че са от София да е част от техния бранд. Все по-малко е вярно, но продължава да се случва, когато една компания търси пазар навън, да е като “нигерийския принц” и подозрителна до доказване на противното, както се шегуваме в офиса. Искаме София да стане бранд. Както го правят в Швеция, във Франция, Италия. Това е идеята. София да е силно разпознаваема с тези компании – с диджитъл, с гейминг, с ИТ и то като говорим за продукти, не за аутсорсинг. И тази промяна виждаме, че се случва. Идеята е да се създават все повече продукти и все повече добавена стойност. Защото вече не сме евтини за чист аутсорсинг и нямаме достатъчно хора, за да залагаме на изнесени услуги, честно казано. Искаме нашите компании да създават ко-иновации с външни компании и в най-добрия случай – собствен продукт.

 

Хелиана Велинова: Ето сега можем да поговорим и за предприемаческата среда в София. Тези компании, за които говорите, те от стартъп екосистемата ли са? Подкрепяте ли такива компании да излизат в чужбина, да намират партньори?

Надя Султанова: Подкрепяме ги, да. Що се отнася първо до стартъп средата – нашата е сред по-развитите в тази част на Европа. Това развитие се случи в последните 6-8 години.

Ана Георгиева: Да се включа и аз с малко статистика. В България между 2013-2018 г. са създадени около 2000 стартъпа, като в момента около 600-650 стартъпа и скейлъпа са активни в България. Имаме над 15 инвестиционни фонда у нас, имаме растящ брой инкубатори и акселератори – над 15. И всъщност България, и най-вече София, започва да се оформя като все по-силен дигитален и иновационен хъб на Балканите. Миналата година излезе класация, според която България е втората най-иновативна страна със средни доходи в света, най-ефективна с иновации, с най-голям потенциал за развитие на иновационни технологии в Централна и Източна Европа. Това е според Глобалния индекс на иновациите. Освен това 15% от стартъпите се занимават с т.нар. дийптех – това са финтех, биотех, креатех, изкуствен интелект, интернет на нещата.

 

Хелиана Велинова: Тук в България?

Ана Георгиева: Тук в България, да! И тези компании създават решения. 

 

Хелиана Велинова: А да се върнем на това дали създавате връзки с чуждестранни инвеститори за тези компании? Или за чужди инвеститори, които искат да дойдат тук?

Надя Султанова: Започвайки работа преди три години установихме, че София е неизвестна и започнахме работа със стратегически важни за нас градове. Имаше го, естествено, моментът да ги накараме да поискат да работят с нас. Но започнахме такива стратегически партньорства – с Лондон известно време, след това, и всъщност най-успешното, е с Виена. Сега работим неформално и с Амстердам, с градове в Швеция, а за следващата година сме си набелязали и някои градове в Азия и Северна Америка. 

Ана Георгиева: Комуникираме с повече от 50 града по цял свят. Така че мрежата се разширява.

Надя Султанова: Идеята е да поставим София на картата, да й изградим бранд, да се знае от другите градове какво се случва тук. И търсейки партньорства, не само пазари (наскоро, например, имахме компания, която търсеше рисърчъри в други държави) да има на кого да напишем имейл или да се обадим. И контактите ни да знаят какво се случва тук, какви са нашите сили, да знаят какво е качеството и че препоръката от нас за една компания значи нещо. И така да създадем един международен нетуърк ефект, който по наши наблюдения тук липсва. Нашите компании, дори големите, са някак срамежливи, не ходят достатъчно по събития, не развиват достатъчно международни партньорства и са малко предпазливи. 

Така че нашата мрежа, нашите контакти и партньорства са на разположение за фирми от София. Не правим бизнес развитие, това искам специално да подчертая, но винаги можем да ги включим в делегации и да създадем възможности за мрежа и контакти.

Нямаме финансови инструменти, това също трябва да се знае. На този етап е така. Даже си мисля, че ако тръгнем да привличаме инвестиции с финансови инструменти, някой град ще може да даде повече и тази игра бихме могли да я загубим. За сметка на това пък ние казваме: даваме контакти, правим интро в екосистемата, показваме кой кой е, имаме благоприятни икономически фактори като данъчна среда, качество на живот и др.

Ана Георгиева: Но имаме и два “инструмента”, така да ги наречем, за международни сътрудничества. Единият е “София среща” за двустранни бизнес делегации. Например компании от София, да речем с креативния сектор, какъвто беше случаят през септември, отиват в партниращия град Виена или в друг град партньор. В креативната делегация във Виена през септември се включиха 14 български компании с фокус гейминг, видео производство и култех. Подобни формати са в един или два дни, с организирани срещи за запознаване с екосистемата, за средата; знаем предварително от компаниите какъв тип срещи биха искали да установят и ние помагаме за това. 

А другият формат е “Град-към-град”, който е партньорство между два града. Имаме такова споразумение с Виена. Ако софийски бизнес иска да се развива във Виена или виенски в София, двете агенции – нашата и Виенската бизнес агенция, осигуряват т.нар. “меко бизнес кацане”, което означава пълна институционална подкрепа, помощ за организиране на срещи и опознаване на екосистемата и помощ за част от разходите – за споделено работно пространство, транспорт и др.

 

Хелиана Велинова: И реално вие не взимате никакви такси?

Надя Султанова: Точно така. Всичко, което правим е безплатно. Работим за общината.

 

Хелиана Велинова: Направихте един наръчник за инвеститори, нали така?

Надя Султанова: Да, направихме един Business Guide за София, който също е достъпен на сайта ни, двуезичен е. Всичко, което качваме на сайта ни, е двуезично, такъв беше принципът от самото начало, защото София се отваря все повече за хора, които не говорят български и не са българи. И това, всъщност, показва колко отворен е един град. Институциите трябва да говорят езици. Затова си поставихме за цел всичко да е двуезично при нас.

Ана Георгиева: И си поставихме за цел тази информация за София да е налична на едно място, тя да е в достъпен и приятен за окото вид. Защото наистина има страшно много информация, страшно много новини, но тази информация е разхвърляна из различни учреждения и различни медии. И затова ние се занимаваме и с подготовката на доклади и анализи, които също са достъпни на сайта ни. Съвсем наскоро издадохме и доклад за туризма, а другата седмица ще излязат още два доклада за развитието на София.

Друг сред многото проекти, по които работим, е доклад за развитието на креативния сектор в София, като ще започнем с два подсектора и с матрица-мапинг на сектора в София, защото е важно да има видимост кои са различните участници в креативната екоститема. В по-дългосрочен план е важно да се направи един обстоен доклад за София и България за всички тези 12-13 подсектора, както в Лондон са го направили още през 1998 г.

 

Хелиана Велинова: Това би било много полезно, наистина, защото това, което и аз срещам в моята работа с гейм дев компании е, че ние нямаме официално проучване и няма лице тази индустрия как изглежда пред света. Така че – поздравления за инициативата. И сега, тъй като се казваме “Дигиталните оптимисти на България” и разгледахме сайта ви, намерих нещо, което се казва “Стратегия за дигитална трансформация на София”. И това ми стана много любопитно. Бихте ли ми разказали повече за тази стратегия, как се отразява на бизнеса и на София като цяло?

Надя Султанова: Стратегията беше направена по проект на Европейската комисия и ни беше предоставена методология, по която ние като град да си направим стратегия за дигитална трансформация. Това отне 12-18 месеца работа, работихме със заинтересовани страни от местната екосистема, над 100 организации и експерти се включиха в работните групи. Много им благодарим, че ни отделиха от времето си. 

Стратегията започна с оценка на София и идентифициране на силните и слабите страни на града. Силните си ги знаем – имаме много силен ИТ сектор. Слабите бяха отворените данни и управлението (Open data и Governance). Имаше препоръки за създаване на структура на управление, която да отговаря за дигитализацията. Идеята на стратегията е градът да стане пазар за услуги и продукти, които се създават тук. От страна на предлагането – ние го имаме и тази среда от компании и стартъпи е добре развита. Така че те са едната страна на уравнението. Откъм търсене – то трябва да се създаде по посока електронно правителство (е-government), мобилност (mobility) и комунални услуги (utilities). Това са трите, които сме идентифицирали като начало. И там, където това предлагане и търсене се срещнат, всъщност ще се случва дигитализацията на София. Това е в опростен вид Стратегията. Тя иначе е на сайта ни – както пълния документ, така и най-важното в 2 страници. 

Сега предстоят следващи стъпки по Стратегията. Кандидатствали сме за изготвяне на дигитална политика на града, което е много важно, и всичко това трябва да се разпише, за да се знае от всички участници. И другото, с което ще продължим, е един проект на Европейската инвестиционна банка, с който ще създадем инструмент за оценка на смарт сити проекти, което ще позволи на града да знае кой проект е “да”, кой “не”.  Откъм управление също имаме добри развития. Кметът на София обяви, че ще има заместник кмет по дигитализацията. Така че откъм governance имаме вече развитие. 

 

Хелиана Велинова: Мисля, че е крайно време в тази посока да се работи по-сериозно.

Надя Султанова: Да, така е. Това са проектите по дигитализация, но те са само първата стъпка. Стратегията сама по себе си е само инструмент, тя не е резултат. Така че сега трябва да започнем истинската работа по това.

 

X