София вече е регионален ИКТ център, в който живеят и работят над 50 000 ИТ специалисти.

Градът привлича глобални ИТ и научно-изследователски лидери като SAP, HP, VMware, IBM, CISCO, като вече работят големи научно-изследователски центрове в София, които назначават, обучават и развиват хиляди висококвалифицирани професионалнисти.

Градът набира популярност като старт-ъп дестинация с развита старт-ъп екосистема.

София е глобално доказан и атрактивен BPO център с професионалисти, работещи на повече от 30 различни езика.

Новият фокус на града е да се премине от аутсорсване на бизнес процеси към аутсорстваме на бизнес решения. Тази промяна ще стане възможна благодарение на висококвалифицирани таланти, които работят тук - около 50% от населението на града е с висше образование – това насочва вниманието към иновации и високи постижения.

София има големи традиции в производството като главният фокус на столицата е установяване на продукции с висока добавена стойност и въвеждането на кибер-физически системи, автоматизация и обмен на данни в производствените технологии.

Конкурентните цени на недвижимите имоти, разходите за труд и енергия, както и благоприятната данъчна основа за бизнеса и разнообразния избор от трудова сила, правят инвестирането „на зелено“ атрактивен вариант.

Освен това, много български производители търсят партньорства с чуждестранни компании и предлагат предимствата от познаването на пазара и установена логистика.

Биотехнологиите са един от най-бързо развиващите се сектори на българската икономика.

Българската фармация има силни традиции в производството на генерични продукти, а в последните години клиничните изследвания пораснаха до индустрия с 400 милиона лева оборот.

Главните фактори за ръста са ниските оперативни разходи, компетентния медицински персонал и разработените механизми за трансфер на технологии и ноу-хау, високото ниво на дигитални умения и развиващата се старт-ъп еко система.

Вниманието върху биотехнологичния сектор и иновациите, свързани с него ще се увеличава все повече през следващите години поради демографските и икономически предизвикателства в Европа.

София е една от най-зелените столици на Европа – съотношението на дърветата към хората е едно от най-високите на континента.

Градът разполага с просторна система за обществен транспорт и е изненадващо компактен за своето население от 1.3 милиона души.

След период на интензивно развитие на инфраструктурата, включващ изграждането на 61 км метро линии до началото на 2020 за обслужването на 500 000 пътници дневно , акцентът се измества към изпълнение на цялостни решения за градска среда. Те трябва да отговарят на специфичните проблеми като замърсяване на въздуха, енергийна ефективност и управление на отпадъците и водите.

София е втора в Европа по ръст на посетителите през 2017 г. Столицата е в ТОП 5 на градовете с най-голям ръст между 2009 и 2017 г. – средно 9% ръст на година. Tенденцията на повишаване продължава с обявяването на директни полети до дестинации в Европа и извън нея от няколко самолетни компании.

Разнообразните културни атракции, оживеният градски живот през лятото и богатата фестивална и културна програма през цялата година превръщат София във все по-разпознаваема туристическа дестинация.

Няколко световно известни хотелски вериги се очаква да отворят врати в София през 2020 г. за първи път, което ще удвои броя на 5-звездните стаи в града.

В НДК, най-големият конгресен център в града, беше ремонтиран изцяло в подготовка за Българското председателство на ЕС през 2018 г.

София е центърът на креативните индустрии в България: 3/4 от българите, които работят в сектора, живеят в София.

Около 5% от всички заети в София работят в сектора за креативни индустрии, който включва реклама, архитектура, занаяти, дизайн, кино, интерактивни развлечения, видео игри и др.

Броят на наетите в сектора продължава да се увеличава.

С високото ниво на дигитализация, София е чудесно място за научно-изследователска дейност в областта на интелигентните градски решения. Тези решения подобряват качеството на живот на гражданите, чрез предоставяне на възможност градът да използва технологии, информация и бази от големи данни, за да подобри планирането, инфраструктурата и услугите във всички области.

Областите на развитие са електронното управление и градските услуги, градската мобилност, енергийната ефективност, управлението на водите и отпадъците и др.

С 406 660 м² търговски центрове, София е разработен ритейл пазар, който се очаква да се разраства със стабилни темпове през следващите няколко години.

Очертават се две големи тенденции - нарастването дела на нехранителните стоки и електронната търговия. Близо 90% от онлайн поръчките са направени към ритейлъри, базирани в България , като около 70% от поръчките са били за дрехи и спортни стоки. Очаква се онлайн търговията да се увеличи до 3.4 милиона потребители до 2021 г.

Отсъствието на основни играчи като Amazon, заедно с развитите навици за електронна търговия, превръщат София в подходящо място за тестване на нови бизнес модели в онлайн търговията. Междувременно, слабото използване на онлайн банкирането и наложените плащания могат да представлява заплаха за развитието на сектора.

Секторът включва производство на самолети, дронове, ракети, спътници и съответния софтуер и уреди за тях. Аерокосмическата индустрия е двигател на технологичното развитие, защото интегрира високи технологии от множество сектори като машиностроене, компютърни науки, електроника и материали.

Софийският университет и Техническият университет имат силни традиции в обучението на инженерни кадри за индустрията, като вече съществуват и частни образователни инициативи. След като София стана европейски лидер в поддръжката на самолети, днес градът се превръща в дестинация и за тяхното производство. Според голямото проучване на ЕК от 2013 г., българите са най-големите привърженици на идеята ЕС да се развива като космическа сила.