Стратегията на ЕС за цифровото бъдеще на Европа, данните и изкуствения интелект
В средата на февруари ЕК представи три важни документа: Оформяне на цифровото бъдеще на Европа, Европейска стратегия за данните и Бяла книга за изкуствения интелект. По последните две текат публични консултации.
Бялата книга за изкуствения интелект е продиктувана от амбицията на Европа да се превърне в лидер в областта на системите с изкуствен интелект (AI), да бъде начело в надпреварата за големи информационни масиви, да запази технологичен суверенитет и лидерски позиции в промишлеността и икономическата конкурентоспособност.
Стратегията за данните се фокусира върху това как блокът ще използва по-добре данните за подкрепа на иновациите и предприемачеството, като същевременно засилва защитите. Разработването на самостоятелна стратегия за данни е продиктувано и от факта, че не може да се говори за изкуствен интелект без да има ясен регламент за данните.
Оформяне на цифровото бъдеще на Европа е документ, който обединява горните две теми и ги обвързва с цялостната визия на Европа за дигитализацията, и има за цел да служи като пътна карта на политиките в областта в следващите 5 години.
Какво иска да постигне Европа с представянето на трите документа
Европейската комисия иска в края на 2020-та да изготви ясни регулации за изкуствения интелект, включително относно отговорността, сигурността и правата върху данните (в това число и биометрични). Голяма част от законодателството ще зависи от обратната връзка, която Комисията ще получи през следващите месеци от индустрията, гражданското общество и правителствата на държавите членки.
Публични консултации текат по Стратегията за данните (A European Strategy for Data) и Бялата книга за Изкуствения интелект (White paper on artificial intelligence)
Така институциите и гражданите ще имат отговори по казуси като например: кой носи отговорност при инцидент с автономен автомобил, може ли AI технологии да бъдат внедрени в чувствителни области като набиране на персонал, здравеопазване, транспорт, правоприлагане, в конфликт ли е изкуствения интелект с правата на хората и др.
ЕС иска да изпълни и плана си да изгради единен пазар на данни като убеди представителите на индустриите да споделят своите данни със стартиращи компании, публичния сектор или други заинтересовани страни, които искат да ги използват за разработване на нови приложения.
Първата конкретна политика от стратегията, която може да бъде постигната, е рамката за „общи европейски пространства от данни“, която да бъде публикувана до края на 2020 г. Тези „пространства“ ще бъдат предназначени да насърчат компаниите да обединяват данните си, а конкретен „Закон за данните“ ще въведе правилата за споделяне на данни от бизнеса към бизнеса или от бизнеса към правителствата (business-to-business и business-to-government) и потенциално ще даде на хората подобрена “преносимост на данните“ или с други думи – възможността да предават своите данни от една компания в друга.
Обменът на данни между бизнеса и правителствата е основна част от философията на Комисията, според Стратегията за цифровото бъдеще на Европа. Целта е публичният сектор да се възползва от богатството от данни от частните компании, които да бъдат споделяни и използвани за обществен интерес (по казуси като намаляване на щетите от бедствия, задръстванията в големите градове и др).
Така дигиталната стратегия на Европа ще окаже влияние върху широк спектър от сектори извън чисто технологичния. Тя ще има голямо влияние върху селското стопанство, енергетиката, здравеопазването, финансовите услуги и транспорта, а визията на Комисията за „пространства от данни“ включва големи групи от данни, споделяни от всеки сектор. Така например органите на общественото здравеопазване могат да споделят данни за пациентите в европейските „пространства за здравни данни“, достъпни за изследователи за създаването на нови методи за лечения. Достъпни следва да бъдат и резултатите за въздействието на лечението върху пациенти на целия континент.
Стратегията дава заявка да разгледа и правилата за големите платформи със значителен мрежови ефект (като Facebook, Amazon, Google) и да изисква те да са справедливи спрямо иноваторите, бизнеса и новите участници на пазара, както и да има прозрачност относно какво онлайн съдържание проследяват или модерират.
Инвестицията
Комисията иска да инвестира около 6 милиарда евро за създаването на инфраструктура за единен пазар на данни. Около 2 милиарда евро ще дойдат от самата Комисия, а останалите – от страните членки и промишлеността.
По отношение на изкуствения интелект Комисията иска да привлече над 20 млрд. евро годишни инвестиции (европейски, национални и частни) през следващите десет години. В момента Европа произвежда над 25% от промишлените и професионалните роботи. През последните 3 години финансирането от ЕС за научни изследвания и иновации в областта на AI е нараснало със 70% спрямо предходния период, но общата оценка е, че този ръст не е достатъчен, за да може Европа да заеме лидерска позиция.
Ето някои полезни линкове по темата, в случай, че искате да се включите в обществените консултации:
White paper on artificial intelligence
Официалното прессъобщение (на български и на английски език)
