За втора поредна година Българската Финтех Асоциация (БФА) публикува своя годишен финтех доклад за постиженията в сектор дигитални финанси в България. 

Тази година докладът изследва финансовите параметри на българските финтех компании за 2019 г., инвестициите в сектора, изследва мястото на страната ни в Европа и света и за първи път картографира компаниите и организациите в местната екосистема.

Според втория годишен доклад на БФА, броят на финтех компаниите у нас е 100 (като 66 от тях са стартъпи, а 34 са вече установени компании). За сравнение, през 2019 г. броят им е бил 65.

Над половината от компаниите са създадени между 2015 г. и 2020 г., като 2018 г. е била особено динамична с 22 установени компании. Във финтех индустрията през миналата година са били заети 3338 души – лек спад спрямо 2018, когато там са работили 3667 души.

Приходите на компаниите в сектора достигат рекорд от 361 млн. евро. През 2019 г. рисковите инвестиции в компании в сектора достигат 1/3 от всички VC инвестиции в България. Българските стартъпи са подкрепяни, както от инвестиционни фондове, бизнес ангели и частни инвеститори, така и от местните банки, чрез редица инициативи за подпомагане на стартиращи компании, се казва в доклада.

Център на екосистемата за дигитални финанси е София, където се намират 84 от всички 100 организации, включени в анализа. София е и една от най-бързо развиващите се дестинации в Югоизточна Европа и се превръща във финтех центъра на Централна и Източна Европа. 

Представители има във всички сегменти на сектора. Най-много са компаниите, които развиват решения за плащания и фактуриране, капиталови пазари, кредитиране, както и лични финанси. 

„Въпреки че се счита, че българската финтех индустрия допринася малко към националния БВП, тя всъщност е една гигантска стъпка в посока икономика с висока добавена стойност. За държави като България, финтех индустрията предоставя една от малкото възможности за насърчаване на високоефективна икономика“, коментира за доклада Валери Вълчев, съосновател и председател на БФА. 

Trending Topics SEE, Vangavis и Клъстер Изкуствен Интелект България / AI Cluster Bulgaria работят по обстоен доклад за участниците, силните страни и възможностите пред #AI екосистемата в България. 

Документът ще картографира организациите, които прилагат Изкуствен интелект у нас. Ще има за цел и да направи най-пълния и обстоен анализ на средата, да привлече вниманието към най-изявените разработки и компании, да изследва как AI прониква в ежедневието на хората, каква техническа експертиза трябва да имат инженерите в отрасъла, каква е ситуацията на пазара на труда, къде са потенциалът и критичните точки в областта на Изкуствения интелект у нас. 

За да направят изследването възможно най-задълбочено, Trending Topics и партниращите организации искат да почерпят данни директно от средата и отправят покана към компаниите да попълнят специално създадена за нуждите на анализа анкета, като всяка участвала компания ще бъде включена в доклада. 

За целите на изследваето, определението за AI компания включва организацията да разработва решение чрез използването на Изкуствен интелект и поне един инженер в екипа да има опит в области като машинно обучение, анализи на големи данни, НЛП Computer Vision или други технологични подсегменти на AI.

Няма да бъдат допускани компании, които не използват директно AI решения, а само прилагат термина като маркетингов инструмент, както и такива, които използват или препродават разработки от трети страни. 

Организациите, които сега навлизат в сегмента и имат бъдещи планове в областта, ще бъдат включени в отделна категория на доклада – „To Watch“.

Ако сте компания, която прилага в бизнеса си решения, базирани на Изкуствен интелект и искате да видите вашия бранд в анализа на сектора у нас, попълнете анкетата и заявете мястото си на българската AI карта.

Още подробности и линк към анкета – https://www.trendingtopics.eu/ai/

По процедура „Ваучерна схема за предоставяне на услуги за информационни и комуникационни технологии“ са раздадени вече 356 броя ваучери на обща стойност 6 105 000 лева. По индикативната програма се предоставят два типа ваучери – 5 000 лв.за разработване на уебсайт или приложение, и 20 000 лв. за дигитален маркетинг, оптимизиране на процеси, осигуряване на кибер и информационна сигурност и др.

Процедурата се управлява от Изпълнителната агенция за малки и средни предприятия и целта е да бъдат достигнати общо 450 предприятия с бюджет над 9 млн. лева. Средствата са по Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ и се насочват за дигитализацията на българските предприятия, достъп зо цифрово ноу-хау и технологии, насърчавайки използването на нови бизнес модели, базирани на технологични решения.

С близо 7 млн. лв. ИАНМСП ще подкрепи и 25 проектни предложения от 11-тата конкурсна сесия на Национален иновационен фонд. С финансирането компаниите ще могат да развият иновативен продукт или услуга или да подобрят съществуващи такива, които да подпомогнат бъдещото развитие на компаниите, включително в условията на икономическа криза. 

Одобрените проекти попадат в тематичните области на Иновационната стратегия за интелигентна специализация /ИСИС/: „Информатика и информационни и комуникационни технологии“, „Мехатроника и чисти технологии“, „Индустрия за здравословен живот и биотехнологии“ и „Нови технологии в креативните и рекреативните индустрии“.

В предходните 10 конкурсни сесии е финансирано развитието на над 500 проекта с над 90 млн. лв. 

Микрокредитите за стартиращи и социални предприятия със средства от Фонда на фондовете ще се отпускат при още по-облекчени условия. Финансиране ще могат да получат фирми и самонаети лица, регистрирани преди не повече от 5 години, при облекчени административни изисквания за доказване на целесъобразността на извършваните разходи. Компаниите могат да използват средствата за придобиване на материални и нематериални активи за развитие или разширяване на дейността, за разходи, свързани с основната стопанска дейност, включително професионално обучение на работниците или предприемача. Вече има възможност и за отпускане на малки кредити до 5000 лв.

Промяната е поредна стъпка на ФнФ за подпомагане на бизнеса в борбата с икономическите последици от пандемията COVID-19. Предвиденият публичен ресурс за микрокредитиране със споделяне на риска е 23,9 млн. лв., осигурени от ОП „Развитие на човешките ресурси“ 2014-2020, съфинансирана от Европейския социален фонд. Средствата стигат до предприятията чрез три финансови посредника – Финансова група СИС, Микрофонд АД и Fibank. 

Вижте още.

–

С финансиране от 5 милиона евро по програма COSME на Европейската комисия се набират проекти предложения за конкурса “COS-STRAT-2020-3-05: Strategic alliances for the uptake of advanced technologies by SMEs on the economic recovery”.

Поканата е част от пакета действия, които целят възстановяване от COVID-19 кризата и цели установяване на стратегически съюзи между опитни в прилагането на технологии и традиционните МСП, изправени пред необходимостта от адаптиране към икономическата среда след кризата, като се фокусира върху ползите от приемането на модерни технологии.

Могат да кандидатстват клъстери, технологични центрове и МСП с проектни предложения за:

– сътрудничество между предприятията за подобряване на индустриалните компетенции, повишаване на устойчивостта и добавяне на стойност към съществуващите индустриални сектори;

– стимулиране внедряването на усъвършенствани технологии в традиционните МСП и подпомагане на МСП с опит в прилагането на технологии да разширят своя пазарен потенциал в ЕС;

– стимулиране на динамично сътрудничество между клъстерните организации и техните технологични центрове за развитие и навлизане на технологии в малките и средни предприятия в ЕС 

Още подробности вижте тук. 

–-

Още една покана на програмата COSME – “Co-financing of public procurement of innovation consortia” е отворена за кандидатстване до 19.01.2021 (stage 1). Целта на поканата е да допринесе  за увеличаване на достъпа на МСП  до пазара на обществени поръчки за иновации (PPI) в рамките на Европейския съюз. Допустими кандидати са неправителствени организации /частни или публични/, публична администрация /национални, регионални или локални/, изследователски центрове, унимерситети и образователни институции, пазарно ориентирани субекти /profit making