Екипи от общините на Виена и София обсъдиха успешни практики за развитието на двата града
11.03.2018
Инвестициите в търговските имоти в ЦИЕ достигат близо 13 милиарда евро през 2017 г.
11.03.2018

Очакванията за икономиката и инвестициите в България и региона през 2018

 

След окончателно отчитане на данните за икономическия растеж и инвестициите през 2017 г., започнаха и прогнозите за показателите, които очакваме през 2018. Предлагаме ви прогнозите на няколко знакови институции за ръста на икономиката и инвестициите в България не само локално погледнато, но и съотнесено към показателите за региона на Централна и Източна Европа.

 

Прогнозата на Европейската комисия

Прогноза на ЕК за 2018 г. предвижда 3.7% икономически растеж в България през тази година и 3.5% през 2019. Очаквано растежът ще се дължи на икономическия подем в Еврозоната като цяло и ще се отрази на целия ЦИЕ регион. В три държави – Полша, Словакия и Румъния прогнозата е за ръст над 4%.

Основeн двигател на растежа у нас ще продължава да бъде силното вътрешно търсене. Според прогнозата увеличението на заплатите ще стимулира частното потребление, а средствата от ЕС ще продължат да стимулират публичните инвестиции през 2018 г. Инфлацията се очаква постепенно да се увеличи до 1,4% през 2018 г. и 1,5% през 2019 г. като резултат от международните цени на петрола, които ще продължат да движат цените на енергията нагоре.

Пълната прогноза на ЕК за България може да свалите тука по държави – тук.

 

Прогнозата и препоръките на МВФ

С прогноза за 3.8% ръст през тази година и постепенно забавящ се темп през следващите години – до малко под 2.8%, от МФВ смятат за най-голямо предизвикателство продължаващото възстановяване на икономиката да се превърне в устойчив растеж при нарастващи разходи за застаряващо население, скромни очаквания за размер на нови инвестиции и раст на заплатите заради недостиг на качествени кадри в бързоразвиващи се сектори.

Според фонда, в подкрепа на икономиката ще бъдат ниските разходи за финансиране, усвояването на средства от ЕС, спадът на необслужваните заеми и на корпоративната задлъжнялост, както и облекчените кредитни условия. Ключов проблем обаче ще бъде застаряващото население и спадащата производителност на ограничената работна сила. МВФ препоръчват от преизпълнението на приходите да се заделя отсега за разходи за възрастните, а учебните планове да се модернизират и образованието да се адаптира към нуждите на бизнеса чрез програми за професионално образование директно с компаниите. Друга препоръка е публичните средства да се използват по-ефективно и да се подобри управление на държавните дружества, за да се сближат българските доходи със средните за Европа.

 

Industry Watch за чуждите инвестиции в България и ЦИЕ

Според анализаторите на компанията, през последните две години икономиката на България доближава 4% годишен ръст при неколкократно свити чужди инвестиции, сравнено с периода преди кризата. Икономическият растеж става възможен въпреки свития приток на външни капитали, благодарение на натрупаните вътрешни спестявания през кризисните години и бурният растеж в някои сектори като аутсорсинг и промишлени производства. Висок икономически растеж постигат и останалите страни от ЦИЕ, въпреки цялостно намалелите чужди инвестиции.

Прогнозата на Industry Watch е, че българската икономика ще продължи да расте със същите темпове от около 4% годишно и през настоящата година дори и без увеличение на чуждите инвестиции в страната. От компанията отбелязват също, че свитите чужди инвестиции не са изолирано явление за България, а ситуацията е валидна за цяла Централна и Източна Европа. От 9 страни в региона, България е на 6-та позиция по инвестиции, като пред нея са Естония, Чехия, Хърватска, Полша и Румъния, като северната ни съседка ни изпреварва по приток на чужди капитали за първи път от 18 години.

 

БНБ за инвестициите през 2017

По предварителни данни на БНБ чуждите инвестиции в България за 2017 г. са достигнали 901.9 млн. евро (1.8% от БВП), което е с 241.9 млн. евро повече (36.7%) спрямо 2016 г. (660 млн. евро, 1.4% от БВП). Най-големи са чуждите инвестиции в секторите търговия, финанси, преработваща промишленост и недвижими имоти.

Холандия отново е водещ инвеститор в българската икономика, като тук влизат и български капитали или от други страни на ЕС, заради привлекателния данъчен режим на Холандия. Следващи с най-много инвестиции у нас са Швейцария и Германия. Най-голям дял имат постъпленията под формата на дългови инструменти, а парите се използват обикновено за модернизация. Окончателият анализ след като компаниите подадат финансовите си отчети, вероятно ще покаже, че инвестициите са предимно от компании, които присъстват на българския пазар и разширяват дейността си, а не от нови чужди инвеститори.

 

Като цяло анализаторите се обединяват около няколко общи заключения. Средствата от Европейския съюз до голяма степен компенсират намалените частни чужди инвестиции. По данни на Министерството на финансите еврофондовете са увеличили БВП на България с 1.7% през 2017 г. и тяхното усвояване съставя повече от половината от прогнозирания растеж за периода 2018-2020 г. Дискусионен остава въпросът как трябва да се подготви икономиката ни за евентуално по-труден период след 2020 г., ако средствата от ЕС намалеят, Европейската централна банка повиши лихвените проценти и поскъпнат банковите кредити, както и ако продължи да се задълбочава икономическото неравенство между градовете-двигатели в България /София, Пловдив, Стара Загора, Варна и Бургас/ и останалата част от населените места в страната.

Липсата на баланс между търсенето и предлагането на пазара на труда се очаква да доведе до увеличение на заплатите във всички големи сектори от икономиката и през 2018 г. при вече отбелязан ръст от 10% във възнагражденията през 2017 г. От Института за пазарна икономика (ИПИ) прогнозират за тази година дори по-голям ръст – от 15-20%, което обаче ще е възможно, само ако икономиката успее да ускори растежа си, за да могат фирмите да си позволят увеличението. Повечето анализатори предвиждат и увеличена инфлация заради засиленото вътрешно търсене и очакваното увеличение на заплатите.

Секторите, които ще растат са строителството, информационните технологии, туризма. Аутсорсинг компаниите може да се изправят пред принудително забавяне в развитието заради липса на достатъчно експерти за наемане. Икономическият подем в еврозоната и активизираната международна търговия ще донесат бизнес за експортно ориентираните компании.

 

X