На 4 декември проектът Digital Cities Challenge на Европейската комисия събра кметовете и представители на участващите в програмата градове на среща на високо равнище за споделяне на знания и сътрудничество за цифровата трансформация на Европа. София бе представена от г-н Владимир Данаилов, главен изпълнителен директор на Столичната агенция за приватизация и инвестиции.

София бе сред първите 7 града, одобрени да участват в реализацията на проекта и получи подкрепа в разработването на собствена стратегия за цифровизация в мрежа от още 40 европейски града, които понастоящем участват в инициативата. Проектът Digital Cities Challenge има за цел да постигне устойчив икономически растеж в градовете чрез интегрирането на съвременнитe технологии.

Участието на София в програмата се ръководи от екип на Столичната агенция за приватизация и инвестиции.

На Срещата на кметовете Марку Маркула, заместник-председател на Европейския комитет на регионите, откри сесията, като я нарече „революционна стъпка напред за градовете“.

Славомир Токарски, директор Иновации и производство в Европейската комисия, подчерта значението на единните политики в областта на цифровизацията, производството и градското управление. Той също така призова участниците да се учат един от друг, за да получат от участието си в програмата качествени решения на предизвикателствата, пред които са изправени градовете. Преглед на приключилите и предстоящите етапи от проекта беше направен от Дана Елефтериаду, ръководител на екипа за напреднали технологии в Европейската комисия.

Франк Вайервинд, кмет на град Алмере и член на Комисията за дигитална свързаност в Икономическия съвет на Амстердам, сподели успешни практики в политиките на холандската столица, в качеството й на град-ментор в инициативата Digital Cities Challege.

Всички кметове и участници представиха изготвените визии за дигитална трансформация на градовете си в рамките на четирите панелни сесии. Гранада представи идеите си за изграждането на силен имидж на града, Алкой – своя “умен план” за управление. Падова разказа за самоуправляващите се автомобили и как новите технологии и данните могат да допринесат за растежа на градовете. В панела за управление на човешкия капитал и заетостта своите примери дадоха Тесалоники, Лакила и румънският Яси. София представи своя добър опит в привличането на инвестиции заедно с градовете Арад, Кавала и Алгесирас.

В края на срещата кметовете и представителите на участващите градове подписаха Декларация за сътрудничество в областта на цифровата трансформация и интелигентния растеж.

Градовете се съгласиха:

• Да разработват и тестват иновативни градски политики в сътрудничество с другите градове, за да може всички заедно да напредват в цифровата трансформация;
• Да работят за сътрудничество между центровете за технологии и иновации,

Представителите на големия бизнес в България подкрепят мерките за подобряване на качеството на въздуха на Столична община

Представителите на големи работодателски организации, членове на бизнессъвета към кмета на Столична община, подкрепиха искането на кмета на София Йорданка Фандъкова да бъдат въведени стандарти за въглищата и брикети с високо съдържание на сяра и да не бъдат продавани за битово отопление. „Въглищата с високо съдържание на сяра замърсяват най-много и имат ниска енергийна калоричност, тоест, топлят по-малко“, поясни кметът на София. Стандартът за въглищата беше разработен от МОСВ по предложение на Столична община и в момента се разглежда от депутатите в Народното събрание. Представителите на бизнеса заявиха подкрепа и за предложението на Столична община за въвеждане на еко-стикери, които да отразяват екологичния стандарт на всички автомобили.

„В синхрон с действията на Столична община, политиката на „Сименс“ е да насърчава служителите си да използват градския транспорт и велосипеди за пътуванията си в града, като създаваме и нужните условия затова“, заяви Боряна Манолова, директор на „Сименс“. Бизнесът заяви подкрепа за разширяване на пешеходните зони в централна градска част и предложи изграждане на буферни паркинги с публично-частно партньорство.

Представителите на големия бизнес в България подкрепят мерките за подобряване на качеството на въздуха, които реализират кмета Фандъкова и нейния екип. КРИБ и Столична община ще организират кръгла маса, на която да бъдат обсъдени политиките за подобряване на качеството на въздуха, за които трябва да се търси подкрепата както на други институции, така и на бизнеса и гражданите.

Заместник-кметът Дончо Барбалов направи презентация за бюджета на Столична община за 2019 г.

Важно е да продължи устойчивото развитие на града, каза Фандъкова. Последователно в последните години залагаме едни и същи приоритети, защото това е начина да постигнем съществена промяна и развитие на града. На първо място това са екологията и чистотата, каза също кметът Фандъкова.

Бизнесът изрази подкрепата си за работата по водещи приоритети на Столична община. Работодателите и общината работят в една посока и са много добри партньори, каза изпълнителен директор на КРИБ Евгени Иванов.

От страна на бизнеса в срещата участваха и Николай Вълканов („Минстрой холдинг“), Христо Илиев („Ей Джи Кепитал“), Георги Ранделов („Майкрософт България“), Стоян Ставрев („Българска консултанска компания“), Пламен Дилков („Конфиндустрия България“), Стоян Сталев („Геотехмин“).

На срещата присъстваха и Николай Стойнев, заместник-председател на Столичен общински съвет, Ирина Йорданова – общински съветник и председател на ОГФМСП, директорът на Общинската агенция за приватизация и инвестиции Владимир Данаилов и управителят на Общинския гаранционен фонд Николай Ценков.

Екипът на Столичната агенция за инвестиции публикува новия доклад “Икономически и инвестиционен профил на София”, разработен от Института за пазарна икономика по поръчка на Агенцията. Документът съдържа данни и анализ на водещите индустрии, секторите с най-много привлечени инвестиции, значението на инфраструктурата, местните данъци и условията за правене на бизнес и къде стои София спрямо другите инвестиционни дестинации в региона.

Някои от важните цифри в изследването:

• – София произвежда около 40% от брутния вътрешен продукт на България и осигурява най-високия стандарт на живот за своите граждани, сравнено с останалите части на страната. Приносът на Столична община към националната икономика се увеличава с умерен, но стабилен темп през последните години.

• – Най-голямата промяна в структурата на софийската икономика след кризата през 2009 г. е спадът в строителството – секторът се свива над два пъти – от 11% през 2008 г. до 5% от местната икономика през 2017 г. В същото време преработващата промишленост увеличава своята тежест в местната икономика след поредица от инвестиции в сферата на фармацевтиката, частите за коли, козметиката, оптиката и др. Към 2017 г. преработващата промишленост има дял от 10,4% или с над 2% повече от тежестта преди кризата.
• – С толкова нараства и брутната добавена стойност на административните и спомагателни дейности, където се числи и част от аутсорсинг индустрията, която попада и в сектора „Професионални дейности и научни изследвания”. Тези два широки сектора на аутсорсинга, заедно с ИТ индустрията, намират добри условия за растеж в столицата последните няколко години.
• – Бидейки основният икономически център в страната, не е изненада, че София привлича и около половината от инвестициите в страната въобще – половината от преките чуждестранни инвестиции са направени именно в столицата. Към края на 2017 г. столицата е привлякла 12,2 млрд. евро чужди инвестиции или около 9 200 евро на човек от населението, което е близо три пъти повече от средната стойност за страната.
• – Предвид факта, че услугите доминират профила на общинската икономика, не е изненада, че секторът е привлякъл и най-много инвестиции. Най-големият получател на преки чуждестранни инвестиции в столицата е широкият сектор на търговията, транспорта и туризма – около 34% от чуждите инвестиции до 2017 г.. Вторият най-голям получател на чужди инвестиции са операциите с недвижими имоти – около 20% от всички чужди инвестиции в София са насочени към него.
• – Заетостта в София е най-висока – 75% през 2017 г., което е абсолютен рекорд както в столицата, така и в страната.

По покана на г-жа Роза Кузмано, главен секретар на Италианската търговска камара в България, Столичната агенция за инвестиции взе участие в XXVII-то издание на Конференцията на Италианските търговски камари в чужбина. Конференцията се проведе между 10 и 13 ноември във Верона, Италия.

Изпълнителният директор на Столичната агенция за инвестиции Владимир Данаилов бе поканен да представи дейността на Агенцията, бизнес и инвестиционния климат в София, както и да се включи в международните срещи и събития с представители на международния и италианския бизнес на 13 ноември. Срещите се състояха с мениджъри на компании, заявили предварителен интерес за разговор, в който да получат актуална информация за условията и възможностите за бизнес и инвестиции в конкретни сектори в София.

Международният бизнес форум се организира веднъж годишно от Асоциацията на италианските камари в чужбина и италианската търговска камара във Верона. Събитието обединява представители на търговски камари, италиански търговски асоциации, университети, италиански и международни институции, малки и средни предприятия от всички сектори, национални агенции и представители на международния бизнес от цял свят.

В тазгодишното издание на конференцията участие взеха над 540 делегати от 61 страни. Участниците обсъдиха потенциала и възможностите за международно търговско сътрудничество с Италия.

В представянето и участието на София и България в събитието се включиха и президентът на Италианската търговска камара в България г-н Марко Монтеки, главният секретар г-жа Роза Кузмано и г-н Джорджио Перило, специалист социални мрежи, SEO и брандинг.

#Thanks @InvestSofia for joining us and let boosting Italian Bulgarian relationships! @PresMontecchi https://t.co/1eb6QqWTUD

— CCIE Bulgaria (@CCIE_Bulgaria) November 15, 2018

Италия е сред основните търговски и икономически партньори на България и е втората най-голяма експортна дестинация за страната ни след Германия. През 2017 г. износът на България към Италия възлиза на 2.2 милиарда евро, а вносът – 2.006 милиарда. След Германия и Русия, Италия е на трето място в общия внос на България. Страната е и четвъртият най-голям инвеститор у нас с компании в сектори като строителството, финансите, текстилното производство, енергетиката, търговията и др. През 2017 г. най-голям брой чуждестранни туристи в София са дошли именно от Италия – близо 70 000.