05.03.2019
Manufacturing Industry in Sofia

СОАПИ публикува доклада “Преработващата промишленост на София”

 

Екипът на Столичната агенция за инвестиции публикува новия доклад “Преработващата промишленост на София”. Документът съдържа данни за промишлеността в столицата и анализ на сектора, който макар и с дял под 20% от местната икономика, последните години увеличава своята тежест и в продукцията, и в износа на града.

Някои от важните цифри в изследването

  • Преработващата промишленост увеличава своята тежест в столичната икономика с продукция на стойност над 8,5 милиарда лева за 2017 г. Това са 14% от цялата икономика на столицата сравнено с 12,7% през 2012 г.
  • Водещи сегменти на преработващата промишленост в София са производството на храни (1,4 милиарда лева продукция през 2017 г.), основни метали (1,1 милиарда лева) и електрически съоръжения (661 милиона лева).
  • През последните години много бързо нараства производството на високо технологични подсектори с относително висока добавена стойност – с над 50% нараства производството на метални изделия, компютърна и комуникационна техника, електрически съоръжения, машини и оборудване.
  • Най-големите по продукция фирми са тези в производството на метали, следвани от фармацевтичната индустрия.
  • Най-голям дял в сектора имат микрофирмите – 82%.
  • Най-много фирми в преработващата промишленост на София през последните години са създадени в сегментите на превозните средства (без автомобили) и обработката на кожи.
  • В отрасъла са заети 70 хиляди души или 13% от всички заети в столицата, като най-много от тях работят в средни фирми.
  • Основната заетост е концентрирана в производството на храни и на метални изделия – съответно 12 000 и 7 000 души.
  • Средното заплащане за цялата преработваща промишленост е 1226 лв. месечно – това е близо до, но под средните заплати в столицата.
  • Най-високото заплащане е в производството на компютърна техника – 1989 лева брутно месечно през 2017 г.
  • Чуждестранните инвестиции в преработващата промишленост с натрупване към края на 2017 г. достигат 1,7 милиарда евро или 16% от всички ПЧИ в София.
  • Значителна част от производството на преработващата промишленост на столицата е за износ и секторът има все по-голяма тежест в общия износ на София – над половината от общата продукция на София за през 2017 г. е била изнесена.
  • Изнасят се най-вече основни метали, електрически съоръжения, компютърна и комуникационна техника. Секторът има и все по-голяма тежест в общия износ на столицата.

Още подробни данни, графики, анализи и тенденции ще намерите в пълната версия на доклада.

 

 

Докладът “Преработващата промишленост на София” е разработен от Института за пазарна икономика по поръчка на Столичната общинска агенция за приватизация и инвестиции.

При допълнителни

03.03.2019

Виена и София ще работят по проекти за развитие на компаниите от творческия сектор в двете столици

 

Творческите индустрии и тяхното значение за градските икономики бяха във фокуса на събитието Create&Grow: Creative Sofia Meets Creative Vienna, което се състоя на 22 февруари като част от Конференция на градовете Виена и София. Срещата бе водена от бизнес агенциите на двете столици – Виенската бизнес агенция и Столичната агенция за инвестиции и е част от общата за двата града политика за поощряване на обмена на знания и интернационализацията на компании от секторите с висок потенциал да бъдат двигатели на икономиките на съвременните градове.

В Create&Grow се включиха 65 столични компании от областите кинопроизводство, разработка на видео игри, анимация, мода, дизайн, архитектура и маркетинг за творческия сектор.  Шест от тях споделиха успешните си истории в България и опита си на австрийския пазар и участваха в дискусионните панели, за да поставят началото на разговор по ключови за бранша теми като: важността на програми за обмен на знания и за финансиране; създаването на среда за интернационализация на бизнеса като единствена възможност за продължаващ растеж при малък вътрешен пазар; оценяването на творческата идея в създаването на нови технологични разработки; имиджа на българските компании, които надскочиха аутсорсинг модела и вече доказаха потенциала си в създаване и разработване на продукти и услуги и др.

Поглед върху ключовите за сектора теми, обсъдени в рамките на срещата, може да видите в публикацията на Николай Михайлов, член на управителния съвет на Фондация „Креативни индустрии“, който беше модератор на панела „Креативна София: успешни истории и възможности за сътрудничество с Виена”.

Секторът на творческите индустрии в София в цифри

  • Между 5% и 8% е делът на заетите в компании с творческа дейност в София – ниво над средното за ЕС
  • Творческите индустрии имат 6% дял в икономиката на София (недалеч като принос спрямо други приоритетни сектори като производството и аутсорсинга, които са с по 10% принос)
  • Секторът е разнообразен, фрагментиран и нелесен за оформяне в ясна статистика
  • До съвсем скоро нямаше секторна организация, която да го представлява
  • Голяма част от компаниите са експортно ориентирани, заради което остават встрани от местната творческа екосистема
  • В глобален план значението на творческите дейности за икономиките се увеличава, приносът им в местните икономики расте, включително и като част от процеса на създаване на високотехнологични продукти
  • През последните години обемът на пазара на стоки и услуги с културна или творческа стойност отбелязва двоен ръст глобално

“Големите градове осъзнават силата на творческите индустрии. Това важи и за нашите две столици – Виена и

01.03.2019

Владимир Данаилов: Индустриите в София преминаха от изнесени услуги към комплексни “умни” услуги

 

Главният изпълнителен директор на Столичната агенция за приватизация и инвестиции Владимир Данаилов участва в дискусионния панел „Общински стратегии и цифрова икономика“, част от събитието Knowledge City 2019, организирано на 28 февруари от Investor.bg и проведено под патронажа на Столичната община.

Конференцията събра на едно място представители на бизнеса, администрацията и институциите с цел открит диалог и обсъждане на предложения за решения свързани с конкретни секторни теми. Бяха представени добри практики от градове близки до нас – Любляна, Варшава, Виена и др. По време на дискусиите бяха обсъдени теми, свързани с управлението на знанието, цифровизацията и най-новите технологии; локални примери от Столичната община и други европейски градове; участието на бизнеса в дейности като мобилност и свързаност, дигитализация, урбанизация и тяхното финансирането.

В рамките на дискусията Владимир Данаилов представи участието на град София в инициативата на Европейската Комисия Digital Cities Challenge като пример за съучастие на градските администрации в процесите на дигитална трансформация на градовете.

„Индустриите в София извървяха дълъг път и към момента голяма част от тях (IT секторът, аутсорсингът, креативните индустрии) са индустрии на знанието, които преминаха от изнесени услуги (outsourcing) към предоставянето на комплексни „умни“ услуги (smartsourcing). Така и столицата стана един чудесен пример за град на знанието“, каза Владимир Данаилов в интервю за Bloomberg TV Bulgaria след конференцията и допълни, че бизнесът осъзнава необходимостта от интелигентни решения, а хората са основният актив, на който разчитат градовете на знанието.

Цялото интервю вижте във видео материала.

 

01.03.2019

Експерти от Виена и София обсъдиха бъдещето на умните градове по време на Конференция на градовете Виена и София

 

На 21 февруари в София се проведе форумът “Инвестиции в умните градове”, част от двудневната Конференция на градовете Виена и София, организирана по инициатива на Община Виена и в партньорство със Столичната община. Експерти от двете столици обмениха мнения относно примери за добри практики, нови идеи и текущи проекти на общините.

Презентации на тема “Публично-частно партньорство с фокус върху интелигентните градски решения” изнесоха Ботьо Ботев, общински съветник и заместник-председател на Постоянната комисия по икономика и собственост към Столичния общински съвет, и Елизабет Микш-Фукс, ръководител на звено „Публично-частно партньорство“ в отдел „Строителство и механизация“ на Община Виена. Тя даде примери за ползи от публично-частното партньорство както за обществения, така и за частния сектор. Община Виена прехвърля специфични задачи върху частния бизнес след подробно договаряне на механизмите на работа и възнагражденията.

Презентации на тема “Насърчаване и финансиране на общинско ниво на стартиращи предприятия и на малки и средни предприятия” представиха Владимир Данаилов, Главен изпълнителен директор на Столичната общинска агенция за приватизация и инвестиции (СОАПИ), и Габриеле Тацбергер, “Услуги за стартъпи” на Виенската бизнес агенция.

Тема на последвалите дискусии бяха споделената икономика и иновациите в умните градове. Презентации по темата изнесоха г-н Петко Анчев, сътрудник по проект „Зелена София“ на Столичната община; арх. Любо Георгиев, директор на ОП “Софпроект – Общ градоустройствен план” и ръководител на „Визия за София“, Столична община; Доминик Вайс, ръководител на Агенцията за интелигентни градове – Градски иновации, Община Виена, и Клеменс Химпеле, ръководител отдел „Икономика, труд и статистика“ на Община Виена.

Клеменс Химпеле посочи, че икономиката на споделянето трябва да се превърне в икономика на справедливостта. Феноменът споделено ползване на обществени библиотеки, басейни или ски под наем не е нов нито във Виена, нито в София. Сравнително ново явление е ползването на платформата Airbnb. Проблемът е, че в момента дванадесет платформи във Виена отдават жилища под наем и не е ясно дали от тях са събрани туристически такси и дали те са платени на общината. Химпеле е убеден, че ползата от този вид споделяне трябва да бъде не само за туристите, а и за жителите на града.

В рамките на дискусиите беше отбелязан още и огромният потенциал, който цифровизацията носи във всички сфери на живота, но също и че основният акцент на този процес е не замяната на хора с технологии, а преди всичко подкрепата и облекчаването на труда на хората чрез новите технологии. Задължителна предпоставка за използването на модерните технологии е качественото и достъпно

X