28.03.2019

СОАПИ и Италианската търговска камара в България с Меморандум за подкрепа на МСП

 

Снимка: Италианската търговска камара в България

Столичната агенция за приватизация и инвестиции и Италианската търговска камара в България подписаха на 27 март 2019 г. споразумение за подкрепа и развитие на двустранните търговско-икономически отношения. В присъствието на Зам.-посланика на Италия в България – г-н Франческо Калдероли, главния изпълнителен директор на Агенцията – г-н Владимир Данаилов, и Президента на Камарата – г-н Марко Монтеки, двете страни се споразумяха за обмен на информация, проекти и подкрепа на малките и средни предприятия на територията на София и Италия.

Сред мерките, записани в документа, е обменът на опит в организирането и управлението на дейностите по предоставяне на услуги на фирми, участие в общи форуми и търговски изложения, обмяна на добри практики и опит със структурни фондове, както и информация относно европейски програми и търгове по пряко управление на Европейската комисия или нейните агенции, главно в областта на научните изследвания и развитие на иновациите в МСП.

„За нас подписването на този документ между Камарата и Агенцията е много важно с оглед на връзките, които съществуват между двете държави“, каза г-н Калдерони.

„Имаме много допирни точки в нашата работа. В нашите планове за тази година влиза представянето на София и нейния бизнес в италиански градове, както и издаването на италиански език на „Бизнес гайда“, който СОАПИ издава с актуални данни“, заяви президента на Камарата Марко Монтеки.

„Интересът към България и в частност към София на италианския бизнес непрекъснато нараства, а нашата работа е да помогнем на всеки, който иска да инвестира у нас“, подчерта главният изпълнителен директор на Агенцията Владимир Данаилов.

Статистиката сочи, че българският износ за Италия е  +9,5% (2,26 милиарда евро), а италианският внос у нас е +11,6% (2,23 милиарда евро). Италия е третият доставчик на България (след Германия и Русия) – 7,5% (2,24 милиарда евро) и втори търговски партньор на България (след Германия) с обмен от 12% (4,5 милиарда евро). Нарастването спрямо 2017 г. е 10,5%.

Сектори, при които е регистрирана най-голяма динамика на вноса са: напитки и цигари, машини, оборудване, транспортни средства.

Италианските инвестиции в България са в размер на 58,3 милиона евро, а българските – 26,7 милиона евро.

Към момента регистрираните в Италианското посолство в София граждани, които живеят у нас, са 2667. Сред основните причини италианците да изберат нашата държава и да развиват бизнес в нея са данъчните облекчения и квалифицираната работна ръка.  

28.03.2019

Николай Стойнев, председател на Надзорния съвет на СОАПИ: „Бизнес зоните са фактор за по-добра градска среда“

 

Снимка: „Градът“ Медиа груп

Бюджетът на Столична община за 2019 г. и приоритетите в балансираното развитие на всички райони в София представи председателят на Надзорния съвет на СОАПИ Николай Стойнев на Office Investments & Workspace Forum. Фокусът на събитието, организирано от „Градът“ Медиа груп, са важните аспекти и добрите практики при реализацията на успешни офис проекти. В конференцията взеха участие представители на инвестиционни компании, ползватели на модерни офис площи, брокери, архитекти и строителни компании.

„Целта, която Столична община си поставя е насочването на публичните инвестиции в балансирано развитие на всички райони и повишаване на качеството на живот. В подкрепа на това беше създаден екип, който да работи по създаването на визия за София“, каза Николай Стойнев. Той даде примери с инвестициите, които прави градът в обновяването на превозните средства в автобусния транспорт, купуването на нови трамваи, реконструкцията на линията по бул. „Цар Борис III“, както и разширяването на метрото. „Развитието на метрото е структуроопределящо от градоустройствена гледна точка. Характеристики на модерната бизнес зона: качествената градска среда като фундаментален фактор за повишаване на стойността на сградните активи.

По време на конференцията, в която се включи и изпълнителният директор на СОАПИ Владимир Данаилов, беше обсъдена темата за бизнес зоните като платформи за модерна урбанизация и ефективните модели за връзка между публичния и частен сектор за по-добро и устойчиво развитие. Достъпността до тях, както и мащабните инфраструктурни проекти на града, които през тази година ще се развиват и ще оказват ефект върху бизнес зоните.

05.03.2019
Manufacturing Industry in Sofia

СОАПИ публикува доклада “Преработващата промишленост на София”

 

Екипът на Столичната агенция за инвестиции публикува новия доклад “Преработващата промишленост на София”. Документът съдържа данни за промишлеността в столицата и анализ на сектора, който макар и с дял под 20% от местната икономика, последните години увеличава своята тежест и в продукцията, и в износа на града.

Някои от важните цифри в изследването

  • Преработващата промишленост увеличава своята тежест в столичната икономика с продукция на стойност над 8,5 милиарда лева за 2017 г. Това са 14% от цялата икономика на столицата сравнено с 12,7% през 2012 г.
  • Водещи сегменти на преработващата промишленост в София са производството на храни (1,4 милиарда лева продукция през 2017 г.), основни метали (1,1 милиарда лева) и електрически съоръжения (661 милиона лева).
  • През последните години много бързо нараства производството на високо технологични подсектори с относително висока добавена стойност – с над 50% нараства производството на метални изделия, компютърна и комуникационна техника, електрически съоръжения, машини и оборудване.
  • Най-големите по продукция фирми са тези в производството на метали, следвани от фармацевтичната индустрия.
  • Най-голям дял в сектора имат микрофирмите – 82%.
  • Най-много фирми в преработващата промишленост на София през последните години са създадени в сегментите на превозните средства (без автомобили) и обработката на кожи.
  • В отрасъла са заети 70 хиляди души или 13% от всички заети в столицата, като най-много от тях работят в средни фирми.
  • Основната заетост е концентрирана в производството на храни и на метални изделия – съответно 12 000 и 7 000 души.
  • Средното заплащане за цялата преработваща промишленост е 1226 лв. месечно – това е близо до, но под средните заплати в столицата.
  • Най-високото заплащане е в производството на компютърна техника – 1989 лева брутно месечно през 2017 г.
  • Чуждестранните инвестиции в преработващата промишленост с натрупване към края на 2017 г. достигат 1,7 милиарда евро или 16% от всички ПЧИ в София.
  • Значителна част от производството на преработващата промишленост на столицата е за износ и секторът има все по-голяма тежест в общия износ на София – над половината от общата продукция на София за през 2017 г. е била изнесена.
  • Изнасят се най-вече основни метали, електрически съоръжения, компютърна и комуникационна техника. Секторът има и все по-голяма тежест в общия износ на столицата.

Още подробни данни, графики, анализи и тенденции ще намерите в пълната версия на доклада.

 

 

Докладът “Преработващата промишленост на София” е разработен от Института за пазарна икономика по поръчка на Столичната общинска агенция за приватизация и инвестиции.

При допълнителни

03.03.2019

Виена и София ще работят по проекти за развитие на компаниите от творческия сектор в двете столици

 

Творческите индустрии и тяхното значение за градските икономики бяха във фокуса на събитието Create&Grow: Creative Sofia Meets Creative Vienna, което се състоя на 22 февруари като част от Конференция на градовете Виена и София. Срещата бе водена от бизнес агенциите на двете столици – Виенската бизнес агенция и Столичната агенция за инвестиции и е част от общата за двата града политика за поощряване на обмена на знания и интернационализацията на компании от секторите с висок потенциал да бъдат двигатели на икономиките на съвременните градове.

В Create&Grow се включиха 65 столични компании от областите кинопроизводство, разработка на видео игри, анимация, мода, дизайн, архитектура и маркетинг за творческия сектор.  Шест от тях споделиха успешните си истории в България и опита си на австрийския пазар и участваха в дискусионните панели, за да поставят началото на разговор по ключови за бранша теми като: важността на програми за обмен на знания и за финансиране; създаването на среда за интернационализация на бизнеса като единствена възможност за продължаващ растеж при малък вътрешен пазар; оценяването на творческата идея в създаването на нови технологични разработки; имиджа на българските компании, които надскочиха аутсорсинг модела и вече доказаха потенциала си в създаване и разработване на продукти и услуги и др.

Поглед върху ключовите за сектора теми, обсъдени в рамките на срещата, може да видите в публикацията на Николай Михайлов, член на управителния съвет на Фондация „Креативни индустрии“, който беше модератор на панела „Креативна София: успешни истории и възможности за сътрудничество с Виена”.

Секторът на творческите индустрии в София в цифри

  • Между 5% и 8% е делът на заетите в компании с творческа дейност в София – ниво над средното за ЕС
  • Творческите индустрии имат 6% дял в икономиката на София (недалеч като принос спрямо други приоритетни сектори като производството и аутсорсинга, които са с по 10% принос)
  • Секторът е разнообразен, фрагментиран и нелесен за оформяне в ясна статистика
  • До съвсем скоро нямаше секторна организация, която да го представлява
  • Голяма част от компаниите са експортно ориентирани, заради което остават встрани от местната творческа екосистема
  • В глобален план значението на творческите дейности за икономиките се увеличава, приносът им в местните икономики расте, включително и като част от процеса на създаване на високотехнологични продукти
  • През последните години обемът на пазара на стоки и услуги с културна или творческа стойност отбелязва двоен ръст глобално

“Големите градове осъзнават силата на творческите индустрии. Това важи и за нашите две столици – Виена и

X