София е включена в пилотната класация на fDi Magazine и TNW „Технологични градове на бъдещето 2020/21“.
От общо 76 изследвани градове в Европа и 25 от тях включени в доклада, София се класира съответно:
– 20-та в общата класация „Технологични градове на бъдещето 2020/21“
– 7-ма по “Ефективност на разходите”
– 17-та по “Стратегия за привличане на чуждестранни инвестиции”
За рейтинга си fDi оценява градовете по пет критерия: икономически потенциал, иновации и привлекателност, привличане на преки чуждестранни инвестиции, ефективност на разходите и стартъп среда. Оценка е направена и в отделна шеста категория – стратегия за привличане на чуждестранни инвестиции. Градовете, попаднали в топ 20 по този критерии, са получили бонус точки, добавени към общия резултат за окончателното класиране.
Още за мястото на София в „Технологични градове на бъдещето 2020/21“ вижте тук.
***
София се нарежда на 1-во място в категорията “Развитие на умен град” и на 7-мо място в общото класиране на Emerging Europe за най-добрите градове за правене на бизнес в Централна и Източна Европа – Business-Friendly Cities Perception Ranking 2020. София е в Топ 10 и в категорията “Качество на живот”, като дели 5-тото място с Гдиня, Полша и Братислава, Словакия. Оценени са 75 града в региона на развиваща се Европа – столици и градове с население над 200 000 жители.
Класацията е изготвена за наградите Emerging Europe Awards 2020 – третото издание на програмата, която представя най-доброто от развиващия се регион на Европа и отбелязва постиженията на личности, публични и частни организации, проекти и инициативи.
Будапеща е обявен за най-благоприятния за бизнес град. Унгарската столица оглавява и две от осемте категории, вземани предвид при класирането – “Имидж” и “Подкрепа от местната власт”. В категорията “Развитие на интелигентни градове” победител е София заедно с Талин. Тбилиси е начело в “Икономически потенциал”, Лодж в “Бизнес климат”, Букурещ в “Таланти”, Варшава в “Инфраструктура и свързаност”, а Прага – в “Качество на живот”. В общото класиране водят Будапеща, Прага и Варшава, а София е на седма позиция.
Заради ограничителните мерки около COVID-19, тази година класацията беше представена онлайн. В публикацията си Emerging Europe цитира коментар на кмета на София Йорданка Фандъкова по повод признанието на българската столица за един от двата водещи града в категорията “Развитие на интелигентни градове”:
„Усилията ни са насочени към прилагането на иновативни решения в управлението на града и градското развитие. София се променя и най-важното е, че все повече граждани участват в тази промяна. Най-ценното предимство на града е високо образованата работна сила, която изисква постоянно подобряване на градската среда. Затова и подобряването на качеството на живот на гражданите в града е наш основен приоритет”, коментира тя.
***
Данни на Евростат за цените на стоките и услугите в отделните страните членки на ЕС сочат, че през 2019 г. най-скъп е бил животът в Дания, а най-евтин – в България, като разликата в цените между двете държави е близо три пъти.
Спрямо средните за ЕС стойности, в Дания цените са били общо 141% над средното, следващите най-скъпи държави са Ирландия (134%), Люксембург (131%), Финландия (127%) и Швеция (121%). В противоположния край на класацията са България (53%) и Румъния (55%).
Храните и безалкохолните напитки са били най-скъпи в Дания (129% от средното за ЕС), Люксембург и Австрия (по 124%). Най-евтините храни и безалкохолни напитки са отчетени в Румъния (66%), Полша (70%) и България (78%).
Цените за алкохолни напитки и тютюневи изделия показват значителни разлики между държавите-членки на ЕС. Най-ниски са цените в България (62% от средното), Полша (74%), Унгария и Румъния (75%). В противоположния край е Ирландия (188%), следвана от Финландия (157%), Швеция (131%), Франция (126%) и Дания (119%). Следва да се отбележи, че големите разлики в цените се дължат главно на различията в данъчното облагане на тези продукти между държавите членки на Съюза.
Ресторанти и хотели е другата категория, в която се наблюдават големи разлики. Цените варират от 45% от средното за ЕС за България до 156% в Дания. По-малки различия се наблюдават в електрониката, средствата за личен транспорт и облеклото.
Още подробни данни ще намерите в официалните данни на Евростат тук.