Столична агенция за инвестиции проведе конференция, посветена на ползите и възможностите за българския бизнес при въвеждането на Единен цифров пазар /Digital Single Market/. На конференцията бяха обсъдени предизвикателствата при осигуряването на подготвени за работа във високотехнологична среда кадри, както и теми, свързани със следващи политики и регулации на Европейската комисия по отношение на дигиталните технологии и дигиталното общество. Конференцията „Бизнес София 2018 – дигитални хоризонти“ събра топ 100 на софийските компании. Специални гости бяха Мария Габриел, еврокомисар по Цифрова икономика и цифрово общество, кметът на София г-жа Йорданка Фандъкова, евродепутатът Андрей Новаков, министърът на труда и социалните грижи Бисер Петков и генералният директор на Хюлет Пакард за България Ираван Хира. Модератор на дискусиите беше изпълнителният директор на Столична агенция за инвестиции Владимир Данаилов.
Еврокомисар Мария Габриел сподели основните теми, които ще бъдат включени в следващия законодателен проект на Европейския парламент. Част от темите бяха официално изнесени и пред Европейския парламент само няколко дни след конференцията „Бизнес София 2018 – дигитални хоризонти“.
Ето стратегиите и предложенията на Европейската комисия, споделени в рамките на конференцията:
Изкуствен интелект /ИИ/
Ще бъде направено предложение за създаването на Европейски алианс по Изкуствен интелект, който да бъде съставен през юни 2018. Алиансът ще даде възможност на институциите, гражданското общество и бизнеса да идентифицират добрите практики и заедно да определят следващите стъпки. Експертите ще бъдат избрани чрез публична процедура и алиансът се очаква да започне да функционира още през септември. Според Еврокомисар Мария Габриел стратегията за ИИ е важна, защото Европа продължава да бъде световен лидер в роботиката и трябва да запази позицията си. “Важно е да адресираме въпроси, които са свързани не само с технологичния капацитет, но и с теми, които пряко засягат и бизнеса, и пазара на труда, и гражданите. Затова нашата стратегия ще се концентрира от една страна върху засилване на технологичния капацитет на Европа, но ще поставим на преден план и етични въпроси – каква е отговорността, чии са правата”, заяви еврокомисарят по Цифрова икономика и цифрово общество.
Цифрови умения и пазар на труда
От юни 2018 г. ще започне да функционира нов пилотен проект на Европейската комисия, който ще даде възможност на между 5000 и 6000 студента да направят трансграничен стаж в контекста на новите технологии с продължителност между 4 и 5 месеца. Целта на проекта е от една страна да се направи пряка връзка между фирмите и студентите, а от друга – от направените от фирмите заявки за участие ускорено да се събере информация относно кадрите и уменията, които липсват в различните сектори. Бюджетът по проекта е само 10 милиона евро, но се очаква да покрие посочената бройка студенти при платен стаж.
При успех на пилотния проект, трансграничните стажове ще се превърнат в регулярна практика и в един от възможните инструменти за справяне с бързото въздействие, което ИИ налага на пазара на труда. Данните на Европейската комисия са алармиращи: само една от всеки шест фирми в Европа е цифровизирана; над 40% от фирмите споделят, че имат възможност да отворят работно място, но не намират хора; само 37% от населението на Европа има основни цифрови умения, а над 90% от работните места след 2020 г. ще изискват цифрови умения. “Затова е много важно да намерим повече инструменти, които да позволят да се инвестира в хората, в цифровите умения, в цифровите знания”, каза Мария Габриел и призова бизнеса да бъде активен, да се включи в програмата (в която вече има над 150 заявки от компании) и да влезе в диалог с екипа на ресорното Европейско ведомство. Важно е бизнесът да споделя своите въпроси, притеснения, идеи и критики, за да може ЕК да установи полезни за бизнеса практики в рамките на Цифровия единен пазар.
Проектът за трансгранично обучение на кадри има специален сайт, където може да намерите информация и контакт с екипа.
Въпроси и отговори за желаещи да се включат в инициативата компании са налични тук.
Информация за студентите е на разположение тук.
Документ в pdf формат с факти и възможности по програмата на 6 европейски езика ще намерите тук.
Отношенията платформи – бизнес
В пакета предложения от Европейската комисия ще присъства и още една много важна за бизнеса инициатива, свързана с нелоялните търговски практики в отношенията платформи – бизнес. Целта е да се прекрати непрозрачността, с която платформите оперират с продукти и услуги, както и липсата на ясна информация относно последиците от въвеждането на промени в правилата на ползване на платформите; начините, по които платформите класират темите, продуктите и услугите си и оперират с данни, както и много други аспекти, които имат силно влияние върху вероятността за успех на бизнес, избрал дадена платформа (особено при малкия и среден бизнес). Изследвания сочат, че компания, продукт или услуга, класирани между 1-во и 5-то място на дадена платформа могат да бъдат видяни от над 80% от потребителите, докато 10-та позиция достига до малко над 1%.
Затова от ЕС искат да излязат с предложения с фокус върху прозрачността на алгоритмите и условията за ползване на платформите, както и върху нуждата на бизнеса да има ясно посочен събеседник за обратна връзка от страна на платформата при възникване на казуси. “Сигурна съм, че всеки от нас би искал да знае, кой е човекът за контакт зад една голяма част от платформите, с които оперираме”, каза Мария Габриел и допълни, че екипът на ведомството ще предложи създаването на Европейска обсерватория за мониторинг на платформите.
Защита на личните данни и конфиденциалност на комуникацията
По отношение на регламента ePrivacy, който засяга конфиденциалността на комуникацията, еврокомисарят посочи няколко критични точки, които са от изключително значение за бизнеса. Една от тях е свързана с употребата на мета данните. “Този тип данни са много важни за градовете, защото именно върху тях може да се изграждат карти с горещите зони (heat maps), показващи където в градовете има задръствания или проблемни точки”, отбеляза Мария Габриел и припомни, че според сега действащата директива лични данни могат да се използват единствено за надграждане на вече действащи услуги. В новия регламент ще има предложение за промяна, което да позволи данните да бъдат използвани и за нови услуги. От бизнеса се очаква конструктивен диалог и конструктивни идеи относно начините, по които ЕК може да заложи в регламента употребата на данни, защото съгласието на потребителите, които трябва да знаят кога се използват техните данни, с какво приложение и с какви цели, е от изключителна важност.
