През първото тримесечие на 2021 г. няколко международни компании установиха бизнес операции или разшириха настоящите си дейности в София. Редица столични компании привлякоха вниманието на инвеститори и получиха капитал, с който да продължат да развиват локално разработени продукти и услуги с глобално приложение.

Ето някои от успешните истории на предприятията, избрали София за мястото, на което да установят и разрастват дейността си в области като логистика, управление на бизнес процеси, блокчейн, автомобилен софтуер, автономни самолети, онлайн търговия и др.

Водещата световна компания в софтуерните решения за управление на бизнес процеси “DocuWare” отваря в столицата нов център за технологични консултации и клиентско обслужване. Центърът ще отговаря за пазарите в Европа, Близкия Изток и Африка и ще стартира с екип от 10 човека с план за поетапно разширяване в следващите години с експерти в области като облачни технологии, Java и .NET програмисти, B2B клиентско обслужване и др. Новият център ще бъде изграден и менажиран от столичната софтуерна компания “Немечек България” – дългогодишен технологичен партньор на базираната в Германия “DocuWare”.

“DHL Freight” започна изграждането на нов логистичен терминал в близост до летище София. Базата ще бъде с обща площ от 12 309 кв. м и ще включва товаро-разтоварни зони, административна част и складово хале. Очаква се строителството на терминала да приключи до края на тази година и пускането му в експлоатация да отвори над 100 нови работни места. Решението за инвестицията е взето заради предимствата, които предлага района – близост до Летище София, директният достъп до главните артерии между столицата и другите градове в страната, лесното и бързо придвижване на служителите до локацията и др.

Въпреки Covid-19 кризата “Melexis България” ще реализира инвестиционния си план за 75 млн. евро, обявен през 2018 г. и до края на годината ще завърши разширяването на базата си в София с нови 15 хил. кв.м., с които ще надгради производствените си площи, развойния център и лабораториите си. Белгийският лидер в инoвaтивни peшeния в cфepaтa нa миĸpoeлeĸтpoниĸaтa зa ĸлиeнти oт aвтoмoбилния, индycтpиaлния, пoтpeбитeлcĸия и мeдицинcĸия ceĸтop установи дейност в София през 2020 г. с екип от 20 специалисти. Към днешна дата служители на “Melexis България” за близо 500 човека и звеното в София е най-голямото представителство в структурата на компанията, която има офиси в Германия, Франция, Япония, Китай, САЩ и в други градове по цял свят.

“Bosch инженеринг център София” продължава разрастването на екипа и дейността си. Центърът отвори врати в края на 2019 г., през октомври миналата

Invest Sofia е официален партньор на събитието за ИТ професии Career Show Tech. Събитието ще се проведе на 19 и 20 май изцяло онлайн. Над 2000 ИТ специалисти ще се срещнат с работодатели от България и Европа, предлагащи възможности за работа и развитие.

Чрез специален софтуер работодателите ще могат да филтрират кандидатите и да се срещат единствено с тези, отговарящи на търсения от тях профил. Срещата с кандидати ще бъде придружена от професионална програма с лекции и уъркшопи с международни специалисти от Google, Microsoft, Financial Times и др.

Повече за събитието и възможностите за участие вижте тук.

Единният европейски стандарт ще изисква от държавите-членки да прилагат практики, които поощряват предприемачеството и създават по-благоприятна среда за стартиращите бизнеси. Сред тях са въвеждането на стартъп виза, улеснени процедури за регистрация на фирма и бърз достъп до местния пазар, изцяло електронна комуникация между компаниите и администрацията, бързи процедури по издаване на визи за таланти и предприемачи от страни извън ЕС, стимули за завръщане на експерти обратно в Европа, достъп до рисков и дялов капитал, равен достъп до предприемачество и др. Единният стандарт предвижда и националните и местни институции да установят регулации, които да предоставят експериментална среда за разработките на компаниите, т.нар. “пясъчници за иновации в регулирана среда”.

В България някои от практиките вече са факт. Достъпът до капитал у нас е подкрепен от 14 фонда за рисков и дялов капитал, които инвестират в компании от различни сектори и в различен етап от развитието на едно предприятие. От средата на февруари е въведена стартъп виза, а на местно ниво Столичната община е първата, която стартира програмата си “Пясъчник за иновативни решения”. В нея пилотни проекти на столичния бизнес се тестват за приложимост в реална градска среда. Въпреки това България все още не е подписала Декларацията за единен европейски стандарт за стартъп нациите. Документът беше предложен по време на “Digital Day 2021” – виртуално събитие на Европейската комисия в сътрудничество с Португалското председателство на Съвета на ЕС, което се проведе преди дни. Декларацията беше приета от 25 европейски държави и за момента само България, Унгария и Хърватия не са поставили подписите си. Страните членки не са задължени да приемат Единния стандарт, но Комисията ще очаква от тези, които го направят с течение на времето да променят някои от регулациите си или да въведат нови добри практики.

С въвеждането на Единен европейски стандарт за стартъп нациите Европейската комисия цели да реализира потенциала на Европа да се превърне в най-привлекателното място за създаване на стартъпи в сравнение с глобални лидери като САЩ. С установяването на доказали ефективността си практики във всички държави на континента европейските стартъпи ще получат по-добри условия, ще останат в ЕС вместо да преместват бизнеса си на друг континент, ще се стимулира конкуренцията, технологичния обмен, научното развитие др.

С пълния текст на Декларацията за единен европейски стандарт на стартъп нациите може да се запознаете тук

Предстои осмото издание на националния конкурс за стартиращи бизнес идеи на студенти “Академия за иновации: Bulgaria Innovation Hackathon 2021” на Innovation Starter. Инвест София е институционален партньор на събитието, а главният изпълнителен директор д-р Мария Христова прие поканата на организаторите да бъде лектор и член на журито на хакатона.

Академията за иновации е най-голямото публично-частно образователно партньорство у нас и обединява организации от частния, академичния, публичния и неправителствения сектор. Проектът развива предприемачески умения на студенти и подкрепя техните първи бизнес идеи с менторство и финансиране. Академията стартира през 2014 г. с два партниращи университета в София, а към днешна дата партньори са 14 университета и обучителни центрове от цялата страна. Чрез инициативата до момента са обучени над 4000 участници и повече от 370 екипа.

По традиция Академия за иновации 2021 ще се проведе под формата на 24-часов хакатон, на 4 и 5 юни в София, в Литературен клуб “Перото” на НДК. Финалът ще се излъчва онлайн в социалните медии Фейсбук и Ютуб.

Най-добрата идея от хакатона ще получи финансиране от Европейската инвестиционна банка, а с подкрепата на Европейската комисия в България екипът зад проекта ще може да посети европейските институции в Брюксел.

Заедно с Инвест София партньори на Академия на иновации 2021 са Представителството на Европейската комисия в България, Европейска инвестиционна банка, Фондация “Америка за България”, “Софийска вода” – част от “Веолия” и “Аурубис България”.

Заявки за участие в хакатона се приемат до средата на месец май. За повече информация и регистрация посетете уебсайта на събитието тук.

Общинското предприятие “Софияплан” публикува анализ на актуалното състояние и тенденциите в развитието на икономиката на столицата. Изследването е част от обстойно проучване на различните аспекти от градското развитие на София, което ще залегне в “Програма за София” – план за интегрирано развитие на града с най-приоритетните проекти през следващите години.

Анализът посочва, че БВП на столицата расте по-бързо от този на страната, а най-голям обем преки чуждестранни инвестиции (28%) се реализират в ИТ сектора и изнесените услуги. Обърнато е внимание и на концентрацията на икономически активно население в различните райони на София – най-много икономически активни лица живеят в “Младост” (57,7 хиляди) и “Люлин” (61,8 хиляди), а най-малко в Банкя (6 хиляди) и Кремиковци (11,2 хиляди).

Според данните динамичното развитие на услугите през последните години, както и появата на големи бизнес и офис зони в конкретни райони на столицата, водят до изпреварващото им развитие. Така например в “Младост”, където има висока концентрация на клас А офис площи и приток на чуждестранни инвестиции, се генерират над 13% от приходите на компаниите в столицата. Други райони с бързо развитие са “Лозенец”, “Триадица”, “Възраждане”, “Средец” и “Витоша”. Други части на града пък са по-скоро с жилищни функции. Такъв например е район “Люлин”, който има най-голямо население и брой икономически активни лица, но концентрира под 3% от приходите на компаниите в столицата.

В обзора на “Софияплан” е включен и анализ на силните и слабите страни, заплахите и възможностите пред столицата. Сред точките, по които градът може допълнително да разгърне потенциала си, са привличане на стратегически инвеститори, които са глобален лидер на своя пазар; разрастване и обособяване на нови бизнес и офис пространства с висок клас; по-сериозно обвързване на висшите учебни заведения с индустрията и високотехнологичните компании; по-голяма тежест на София на корпоративната карта в региона чрез намиране и комуникиране на конкурентните предимства пред другите столици; развитие на промотирането на София като инвестиционна дестинация, в т.ч. добра координация със съседните територии и др.

Инфографики с данните за София може да разгледате тук, а сборният документ с резюмета на анализите по аспекти от градското развитие, включително и данните за икономиката, е публикуван в сайта на Софияплан тук.

Фокусът е енергийна ефективност и качество на въздуха в обществени сгради.

Заместник-кметът по дигитализация и иновации Генчо Керезов подписа днес договорите по следващите два проекта от програмата „Пясъчник за иновативни решения“ на Столична община.

Обхватът на единя проект е осигуряване на прототипи на сензорни устройства за следене на качеството на въздуха в затворени помещения. Системата предоставя информация на обитателите на помещенията, алармира при вдигане нивата на въглероден диоксид и ФПЧ, както и изпраща данни в реално време, които да се ползват с аналитични цели. Първите сензорни устройства ще бъдат тествани в детска градина, поради редовността на посещенията и високата обществена значимост на темата с подобряване качеството на въздуха там. Устройствата ще възпитават навици за поддържане чистотата на въздуха у децата с аудио и визуални напомняния.

Вторият проект цели подобряване на енергийната ефективност в обществените сгради. Ще бъдат инсталирани соларни панели, а система, осигуряваща „умни“ комунални услуги, ще замерва разходването на електричество както от тях, така и от електропреносната мрежа. Сградната администрация ще има достъп до данните в реално време и ще може да предприема мерки за оптимизиране цялостните разходи за електроенергия. Така в рамките на едногодишен цикъл ще се генерират достатъчно данни, на база на които да се изработват политики както за инсталация на възобновяеми източници на енергия, така и за потребителско поведение на сградните администрации, намаляващи разходите. Мониторинг в реално време ще се извършва и на потреблението на вода. Реализацията също ще бъде в детско учебно заведение, поради възможността за бързо репликиране в други такива при добри резултати.

Пилотните проекти са част от усилията на Столична община към установяване на политики на база големи и отворени данни, анализ на ключови показатели за ефикасно планиране на ресурси и по-добри управленски практики. До края на годината предстои стартирането на редица други пилоти, които да тестват иновации за подобряване на града и да генерират все повече данни.

Програмата „Пясъчник за иновативни решения“ на Столична община е залегнала в Плана за действие по изпълнението на Стратегията за дигитална трансформация на София (СДТС). Реализира се в партньорство със стартъп екосистемата в София и нейното представителство в лицето на Българската стартъп асоциация (BESCO). Целта й е да се тестват иновативни технологични решения и генерират емпирични данни, които да послужат за бъдещи решения и политики, подобряващи качеството на живот в София. Проектите са пилотни и след анализ на резултатите от тях ще се търси финансиране за развитие на тези с най-голям социален ефект. Дори само на

“При мен нещата се случиха изключително случайно. Идвам от една много различна сфера. Работих в сферата на дигиталния маркетинг близо 14 г. Бях търговски директор в дигитална агенция. Успоредно с това развивах и научна дейност, защитих докторантура. Вече преподавам и статистика повече от 4 години.“

Правила за жените в света на бизнеса.

“За щастие правилата на жените в голяма степен се приближават до тези на мъжете. Очертава се тенденция, че има толерантност към жените в България, нещо, което много ни радва. Все повече не усещаме дискриминация и разлика в заплащане и условия на труд.

От експертна гледна точка и от лични наблюдения мога да твърдя, че все по-често се срещат жени. Все по-добре толерирани са и поощрявани, за да бъдат на ръководни позиции. Те от своя страна доста защитават позициите си и оправдават доверието, което им е възложено.“

Прочетете повече: тук

Работна група, която да разработи екшън план за развитието на Биотехнологичен център, ще бъде учередена с участието и на Българския форум на бизнес лидерите (БФБЛ). За това се договорихме с изпълнителния директор на форума Георги Руйчев. Получихме подкрепата и на членовете на Управителния съвет Зоя Паунова, изпълнителен директор на „Астра Зенека“, Петър Велев, управител на „Екофарм“ и Антон Панайотов, изпълнителен директор на Alaric Securities.

Столичната община, София Тех Парк и Биотехнологичен и Здравен Клъстер България работят от месеци по създаването на Биотехнологичен център в града ни. Неговата цел е развитието на биотехнологичния и здравен сектор, така че чрез насърчаването на взаимодействието между институциите, научния сектор и бизнеса да се популяризира София като място за наука, инвестиции и развитие на технологии в здравеопазването.

Центърът ще е зона, където учени, предприемачи, студенти, малки и средни предприятия могат да намерят подходяща интелектуална и експертна среда, която ги подкрепя при стартирането и развитието на своя бизнес. В София през последните години се наблюдава нарастващ брой стартъпи в сферата на медицината и биотехнологиите, както и R&D центровете. Ето защо подкрепа на БФБЛ за развитието на този проект в работната група, в която ще работи и д-р Димитър Георгиев от Биотехнологичния и здравен клъстер, е много важна, каза Мария Христова, изпълнителен директро на Инвест София по време на срещата.

От БФБЛ подчертаха, че София и България има потенциал да работи в посока връщане на експертни кадри в науката, които в момента работят в чужбина. Столицата има сериозен потенциал, учени и инфраструктура, която да я превърне в европейски лидер в тази индустрия, категорични бяха участниците в срещата.

Целта на меморандума е по-тясно сътрудничество между Инвест София и АКБ за привличане на потенциални инвеститори, обмяна на опит, съвместни инициативи за насърчаването на бизнес средата и популяризиране на дейностите на Инвест София и АКБ.

Усилията на двете страни ще бъдат насочени към реализирането на R&D технологии, включващи използването на иновативни методи при разработването и валидирането на конвенционални и електрифицирани задвижващи системи, изследване на практически методи при разработването на превозни средства и двигатели, разработване, тестване, калибриране, моделиране и оптимизация на системи за сигурност, системи за автономно шофиране и др.

Ще се работи и за продължаващо модернизиране на висшето образование в България и на българските университети, с цел разкриване на общи учебни програми с чуждестранни университети на територията на страната, насочени към дефицитни специалности за иновативната икономика и към предприемачеството.

Приоритетните проекти и капиталовите програми за градската инфраструктура, мобилността, обществения транспорт и паркирането в Столичната община бяха темите от първия панел във форума “Градско развитие и мобилност 2021”, организиран от Градът Медиа Груп в партньорство с Европейската инвестиционна банка (ЕИБ). В сесията се включиха експерти от Европейската комисия, държавната администрация, Столичната община, неправителствения сектор и др.

Още четири станции от третата линия на метрото ще бъдат пуснати през април, съобщи проф. д-р инж. Стоян Братоев, изпълнителен директор на “Метрополитен”. С новите спирки столичното метрото вече ще е с дължина 51 км, с 47 станции и ще обслужва над 450 хил. пътници дневно. След приключване на тръжните процедури и одобрение на финансиране от “Фонда за възстановяване”, се очаква реализирането на още два етапа от линията „Хаджи Димитър“ до бул. „Владимир Вазов“ с три станции (с прогнозен период за изграждане 2021-2025) и шест станции от улица „Шипка“, през  квартал „Гео Милев“, жк „Слатина“, зала „Арена Армеец“, “София Тех Парк”, „Цариградско шосе“.

От “Метрополитен”отчитат, че столичното метро намалява автомобилите по софийските улици с над 88 хиляди коли дневно. Очаква се през 2025 г. спестените вредни газове да надхвърлят 100 хил. тона годишно.

Инвестициите на Столичната община в развитието на метрото и изграждането на публичната инфраструктура катализират интереса и цените към имоти и строителство в по-периферни квартали като „Овча купел“, „Сухата река“ и „Левски Г“, коментира по време на панела главният архитект на София Здравко Здравков. Той съобщи, че през април предстоят обществени обсъждания за развитието на метрото по две направления – от бул. „Евлоги и Христо Георгиеви“ към бул. „Цариградско шосе“ и в западна посока с нова метростанция до търговските комплекси “Decathlon”, “Ринг мол” и “ИКЕА”.

Столичната община планира подобряване на градската мобилност и с работа по Софийския околовръстен път, развитието на трети градски ринг и подобрена достъпност на кварталите по периферията. Осигурено е финансиране и за нова връзка между бизнес зоната в Божурище и Софийски околовръстен път.

Като пример за иновация в градската мобилност беше даден проектът “ИНОЕЪР” за зелен транспорт при поискване, тестване на нискоемисионни зони и зелени коридори, както и подобряване графика на обществения транспорт в конкретни квартали на столицата. Интересен подход в реализирането на проекта е активното включването на гражданите в процеса на дизайн на потенциални решения.

Бяха представени допустимите сектори, бенефициентите, както и ползите за крайните получатели (компании, публично-частни партньорства, общини и други организации от публичния сектор) на „Фонд за градско развитие“ – инструментът на +Фонда на фондовете”

България е на 35-то място сред 178 държави в “Индeĸca нa иĸoнoмичecĸa cвoбoдa 2021” нa фoндaция „Xepитидж“. С това страната ни задържа позицията си в по-високата категория „по-скоро свободна“, до която се изкачи преди година.

Индексът оценява държавите по 12 показателя, разпределени в 4 групи: върховенство на закона, размер на правителството, ефективност на регулациите и отворени пазари. При максимална оценка от 100 точки България получава 70,4 като отбелязва увеличение от 0,2 пункта спрямо предходната година, главно поради подобрение в оценката за данъчната тежест. Резултатът е над средното за региона и света. В Европа страната ни е на 20-то място сред 45 държави, а на Балканите е лидер.

В категорията рaзмep нa пpaвитeлcтвoтo Бългapия oтбeлязвa добро представяне в индиĸaтopитe дaнъчнa тeжecт и фиcĸaлнa cтaбилнocт, като най-голямо отношение към високия peзyлтaт имaт плocĸият дaнъĸ и ниcĸият държавен дълг.

Покачват се и оценките за свобода на бизнеса и свобода на труда в категорията ефективност на регулациите. За категорията отворени пазари изследването отбелязва, че като член на Европейския съюз България има 45 действащи преференциални търговски споразумения. Традиционно най-слабо е представянето на страната ни по отношение на върховенството на закона.

Това е 27-то издание на “Индекса на икономическа свобода” на фондация  „Xepитидж“. Изследването определя термина “икономическа свобода” като фундаменталното право на всеки човек да контролира труда и собствеността си.

Начело на индекса тази година са Cингaпyp, Hoвa Зеландия, Aвcтpaлия, Швeйцapия и Иpлaндия – вcичĸи c резултат от над 80 тoчĸи. Страницата на изследването предлага лесни за разчитане сравнения между държавите, персонализирани графики и интерактивна карта. Профилът на България и пълният индекс могат да бъдат разгледани тук