В София търговските площи се връщат към нивата преди пандемията, цените на офисите са силно повлияни от инфлацията, а високата активност на търговските и логистични компании води до почти пълно усвояване на наличните площи в сегмента с дял на незаетите пространства под 1% от общото предлагане. Данните са от анализите на Cushman&Wakefield Forton за последното тримесечие на миналата година.
Според докладите общият обем на наетите площи в логистиката и на завършените собствени помещения в София възлизат на близо 104 000 кв.м., което е рекорден тримесечен резултат. Много от компаниите разчитат на проекти, изградени по поръчка и изпълнени по техните специфични изисквания. Местата с активно развитие са държавната индустриална зона на запад и района при околовръстния път на София на изток. Проектите в рамките на околовръстното шосе на града са най-търсени от фирми в електронната търговия. Наемите продължават ръста си нагоре, като първокласните логистични площи в София се наемат за 4,75 евро/кв.м за помещения над 10 000 кв.м., а малки до средни по размер се предлагат на цени от 5 евро/кв.м спрямо 4,6 евро/кв.м през предходното тримесечие. Покачването на цените се обуславя от нарастващите цени в строителството и оперативните разходи, като тази тенденция се очаква да продължи. Сред въведените в експлоатация ключови обекти са втората складова и логистична база на производителят на био храни Smart Organic и новата сграда на логистичната Transpress.
В последното тримесечие на годината се запазва тенденцията на ръст и възстановяване при търговските площи до нивата отпреди кризата. Сегментът е белязан от изключително бързото развитие на търговски паркове. И тук има покачване на наемните цени като в търговските центрове в София те остават стабилни на ниво от 35 евро/кв.м, а при магазините по централните улици отчитат повишение от 5%, което отразява инфлацията и свързаните с нея увеличени разходи на наемодателите.
От Forton коментират, че офис пазарът и делът на незаетите площи продължава да бъде висок. Сделките идват предимно от подновявания и премествания и оказват минимален нетен ефект за пазара. Оптимизирането на пространството остава водеща тенденция, тъй като много от компаниите продължават да използват офисите си при частичен капацитет и в хибриден модел на работа. Нивото на завършените обекти е ниско и не се придвиждат големи нови строежи в сегмента. Според консултантската компания това ще осигури повече време за усвояване на наличните свободни офис площи. Към края на 2022 г. делът на свободните офиси в София остава около 16%, а в процес на изграждане са под 200 000 кв.м.
Икономиката на София се справя добре въпреки заобикалящите ни кризи през последните години и отбелязва ръст от 7%, повлиян предимно от водещите за столицата сектори на услугите, енергетиката и дигиталните услуги. Това каза в интервю за Българското национално радио изпълнителният директор на Invest Sofia д-р Мария Христова.
Брутният вътрешен продукт на града е над 51 млрд. лв. и най-динамично продължават да се развиват ИТ секторът и изнесените услуги. От София оперират офисите на мултинационални компании, които управляват процеси по цял свят, което е неизменна предпоставка за такова бързо развитие в двата сектора, коментра Мария Христова.
Тя подчерта, че София централизира все по-голяма част от износа на стоки и услуги – 42 млрд. лв. от общо 103 млрд. лв. за страната. Градът реализира и половината от чуждестранните инвестиции в страната – 14,7 от общо 28,2 млрд. евро. Те идват не само от дигиталните услуги, но и от чужди компании с високотехнологични производства във и около града. Това по естествен начин повлиява благоприятно възнагражденията в столицата и те вече надминават психологическата граница от 2 000 лв., а в ИТ сектора – 4 000 лв., което привлича таланти и млади хора. Пазарът на труда се очаква да бъде благоприятно повлиян и от новия приет закон за „Синя карта на Европейския съюз”. “Вече десет години безработицата в София поддържа завидно ниски нива. Така по редица показатели София е лидер не само за България, но и на регионално ниво”, каза д-р Христова.
“Работим в посока връзката между бизнеса и администрацията да се подобрява все повече. Затова и развиваме услуги, които представляват “бърза писта” за административно обслужване и минаване по нужните процедури не само за големите инвеститори в града, но и за стартиращите бизнеси.”, заяви още тя.
Още за качеството на живот в града и какви тенденции ще повлияват средата в София през следващите месеци чуйте от интервюто по Българското национално радио тук.
Икономиката на София е доминираща в страната. Брутният вътрешен продукт е над 51 млрд. и съставлява 42,8% от икономиката на България. Това е пет пъти повече от икономиката на втората по големина област у нас Пловдив и седем пъти повече от икономиката на област Варна. Данните са от новия ни доклад “Икономически и инвестиционен профил на София 2022”, изготвен от Института за пазарна икономика.
Документът вече е достъпен за изтегляне от сайта ни тук.
Според анализа столичната икономика бързо преодолява последиците от пандемията и задържа тенденцията за прилив на население, привличане на таланти и работна сила от цялата страна с много по-добрите възможности за образование и реализация на пазара на труда. Брутният вътрешен продукт на човек от населението достига 38,9 хил. лв., което е над 2,2 пъти над средното за страната. За период от три години (2017-2020 г.) брутният вътрешен продукт на човек от населението в София отчита ръст от близо 26% спрямо ръст от 19% за цялата страна.
София изпреварва чувствително всички други икономически центрове в България като резултат от пълната си доминация в сферата на услугите, чиято брутна добавена стойност е над 38 млрд. лв. или над 86% от добавената стойност в столичната икономика. Брутната добавена стойност в индустрията достига над 6 млрд. лв. и носи останалите близо 14% от добавената стойност в икономиката. Така столицата допринася за ¼ от добавената стойност на индустрията и над ½ от добавената стойност на услугите в България.
Икономическият профил на София се допълва от силното развитие на широката периферия на столицата. Множество индустриални предприятия и логистични бази са разположени на територията на съседни и/или близки общини. Добавената стойност на индустрията в София (област) достига близо 2 млрд. лв., които се формират предимно от дейността на добивните и преработващите предприятия в Средногорието и на промишлените предприятия в индустриални зони като Божурище, Костинброд и др. Силната индустрия в периферията на София, както и всекидневните пътувания на множество работници от съседните населени места към столицата подкрепят тезата, че икономиката на София следва да се разглежда като инвестиционна дестинация, която обхваща по-широка територия от тази на Столична община.
Още ключови данни
- През 2021 г. икономиката на София отчита сериозен ръст и нетните приходи от продажби на нефинансовите предприятия достигат близо 171 млрд. лв. – ръст от 22,6% спрямо 2020 г.
- Увеличението на приходите на столичните компании се наблюдава в почти всички сектори, като търговията, енергетиката и дигиталните услуги имат най-голям принос през 2021 г.
На официална церемония в София Германо-Българската индустриално-търговска камара (ГБИТК) връчи за 19-ти пореден път своите “Награди на германската икономика”. Отличията се присъждат на фирми със значим принос за развитието на българо-германските икономически отношения през последната година.
Според данните, изнесени по време на събитието, търговията между София и Берлин за изминалата година достига рекордни нива от 11 милиарда евро. Въпреки пандемията и войната в Украйна, Германия остава водещ търговски партньор на страната ни с износ за 6 195 млрд. евро и внос – 4 932 милиарда евро. От Камарата смятат, че двете страни трябва да стимулират проекти и инвестиции в области като енергийна неутралност, декарбонизация, устойчиво управление на ресурсите.
По традиция ГБИТК връчи статуетки в четири категории – “Голямо предприятие”, “Малко и средно предприятие”, “Социален ангажимент” и “Стартъп компания”. Победителите се определят от жури от високопоставени представители на бизнес средите, обществения живот, политиката и дипломацията, а сред критериите за оценка са: реализирани инвестиции в България, повишаване броя на работните места, увеличение на търговията с Германия (внос или износ), програми за повишаване квалификацията на служителите, проекти в областта на околната среда и опазването на климата, социална ангажираност, въвеждане на иновации и иновационен потенциал на компанията, внедряване на енергоспестяващи и екологосъобразни технологии и др.
Радваме се, че признание за дейността си получиха столичните компании Bosch Bulgaria в категорията „Голямо предприятие”, Dronamics за „Малко и средно предприятие, отново Bosch Bulgaria в категорията „Социален ангажимент“, а за стартираща компания беше отличена варненската Kinetik Automotive.
По покана на Камарата сред гостите на церемонията беше и главният ни изпълнителен директор д-р Мария Христова. Сред официалните гости на церемонията бяха още министърът на иновациите и растежа Стефан Савов, посланиците ни в двете страни – Н.Пр. Ирене Планк и Н.Пр. Елена Шекерлетова, както и представители на компаниите, членуващи в АИКБ.
София продължава да расте, икономиката й е доминираща в страната, а Брутният вътрешен продукт за миналата година съставлява над 60 млрд. лева от този на останалата част на България. Това е пет пъти повече от икономиката на втората по големина област у нас Пловдив и седем пъти повече от икономиката на област Варна. Данните са от Доклад за икономическия профил на Столичната община през 2022 година на Института за пазарна икономика, по поръчка на Столичната общинска агенция за приватизация и инвестиции.
Той беше представен от председателя на Столичния общински съвет Георги Георгиев, който каза:
„Щастлив съм, че през последните години успяхме да създадем бърза писта за административното обслужване на бизнеса. Това помогна за превръщането на нашия град в притегателна инвестиционна дестинация, а доказателство за това е, че над половината от преките чужди инвестиции в страната са в София. Това безспорно е причината много хора от страната да намират професионална реализация и да създават семейства в София, което още повече ни ангажира с реализирането на повече инфраструктурни, образователни, социални, културни проекти, за да отговорим максимално на потребностите на гражданите.“
„Докадът на ИПИ е в основата на Бизнес справочника, който СОАПИ издава тази година и в него има информация, която е полезна за всички наши партньори“, каза Николай Стойнев, председател на Надзорния съвет на Агенцията. „София има стабилен икономически профил. През февруари всички данни за развитието, както и прогнозите, които имаме ще бъдат качени в нашия Бизнес справочник, който вече ще се разпространява на 4 езика, така че да е максимално достъпен до нашите партньори“, допълни д-р Мария Христова, изпълнителен директор на СОАПИ.
София изпреварва чувствително всички други икономически центрове в България като резултат от пълната си доминация в сферата на услугите, чиято брутна добавена стойност е над 38 млрд. лв. или над 86% от добавената стойност в столичната икономика. Брутната добавена стойност в индустрията достига над 6 млрд. лв. и носи останалите близо 14% от добавената стойност в икономиката. Така столицата допринася за ¼ от добавената стойност на индустрията и над ½ от добавената стойност на услугите в България, каза Петър Ганев от Института за пазарна икономика.
През 2021 г. икономиката на София отчита сериозен ръст и нетните приходи от продажби на нефинансовите предприятия достигат близо 171 млрд. лв. – ръст от 22,6% спрямо 2020 г. Увеличението на приходите на столичните компании се наблюдава в почти всички сектори, като търговията, енергетиката и дигиталните услуги имат най-голям принос през 2021
На 26-ти януари в София се проведе хибридното събитие “Корпоративно рисково финансиране в Югоизточна Европа на стартъпи с решения за устойчивост”, организирано от “Софийска вода” АД, част от Veolia, и The Recursive. По покана на организаторите Кристин Дерменджиев, главен експерт в отдел „Инвестиционен анализ“ на Инвест София и д-р Мария Христова – главен изпълнителен директор на Инвест София, присъстваха на събитието заедно с лидери в корпоративните иновации, финансиращи институции и фондове и основатели на стартиращи компании в областта на чистите технологии.
Събитието постави акцент върху стойността, която носи подпомагането на проекти в областта на чистите технологии, зелените технологии и такива, свързани с устойчивост, в контекста на корпоративните иновации. “Софийска вода” АД, част от Veolia, представи добри примери за регионално сътрудничество между корпоративни иноватори и инвестиционни фондове за рисков капитал. В панелните дискусии бяха обсъдени и възможности за подкрепа за растеж към местни стартъпи чрез свързването им с подходящи заинтересовани страни и инвестиционни фондове в Югоизточна Европа и извън нея.
Освен двата дискусионни панела “Как корпорациите работят със стартъпи” и “Възможности за финансиране на стартъпи”, част от програмата на събитието беше и сесия за представяне на стартиращи идеи за чисто и устойчиво управление на ресурсите, реализирани в сътрудничество с лидери по иновациите в корпорации. Два от представените проекти са разработки на столични компании. Това са Gridmetrics и SatGeo.
Gridmetrics предлага решение, което оптимизира индустриалните процеси чрез дигитални близнаци и модели на машинно обучение с цел оптимизиране и намаляване на енергийното потребление. Стартъпът има успешно реализиран проект със “Софийска вода” АД за оптимизирането на работата на помпени станции спрямо конкретното натоварване в потреблението. В резултат на динамичното и автоматизирано контролиране на дейността на станциите проектът отчита близо 30% средно намаляване на потреблението на електричество за помпите и 36% в часовете с ниско потребление, когато съоръжението може да си позволи работа в по-бавен режим без да се нарушава водоподаването.
SatGeo разработва технология, базирана на сателитни изображения, която помага за
ранното откриване и предотвратяване на аварии по водопроводната мрежа. През 2021 г. проектът спечели финансиране от съвместна акселераторска програма на иновационната агенция Innovation Starter и френската Veolia, собственик на “Софийска вода” АД. Решението е внедрено в дейността на компанията, която осигурява водоподаването в София. Над 50 до момента са случаите на предотвратени аварии и на открити трудни за локализиране течове, някои от които причиняват загуба на вода от 20 литра в секунда. Решението на SatGeo спестява на годишна база прогнозните 1.55 милиона кубични метра