Българска търговско-промишлена палата (БТПП) публикува анкетно допитване сред членовете на Палатата за мнението им за нивото на образованието и за необходимостта на фирмите от кадри по специалности. Резултатите от допитването включват и предложения за подобрения в образователната сфера.
Работодателите отново дават неудовлетворителната оценка на качеството на подготовка на завършилите висше образование в България. Отново близо две трети (61%) считат, че на студентите са им необходими допълнителни знания. Основните проблеми, които работодателите виждат са в конкретните професионални умения и в способността за работа в екип. Проблем също е и липсата на предприемаческо мислене и подход в работата, както и практически познания – завършилите съответната специалност студенти трудно прилагат теоретичната подготовка в практическа употреба.
Основният недостиг на кадри е в машинното инженерство, електротехниката и икономиката. В анкетата проличава и липсата на среден персонал с профилирани умения като стругари, фрезисти, шлайфисти, монтьори и др. – дейности, които не могат да бъдат компенсирани от назначаването на инженери. Повече от 70% от анкетираните прогнозират, че през следващите 5-10 години ще са им необходими специалисти с техническо образование, а 35% – хора с икономически профил.
Около 41% от работодателите са обучавали допълнително наетите от тях млади хора, заради пропуски при образованието им. Когато не могат да открият достатъчно подготвен персонал с подходящата квалификация, основната част от фирмите инвестират в обучения на вече заетите при тях или наемат нови служители, които обучават допълнително. Само 4% са търсили възможности за назначаване на хора от други страни, а всяка десета фирма е инвестирала средства в технологии, с които да отпадне необходимостта от работно място за съответната дейност.
Сред предложенията на работодателите за подобряване нивото на кадрите у нас са:
- повече практическо обучение и съответствие между специалностите в университетите и тези, които се търсят от работодателите;
- независимо външно на университетите оценяване на знанията на студентите;
- финансирането по специалностите да е съобразно качеството на обучението, а не според броя студенти;
- студентите държавна поръчка да бъдат задължени да работят определен брой години в страна, за да се намали изтичането на кадри от страната;
- пренаписване на лекционния материал, така че да е актуален на съвременните научни постижения;
- дуалната форма на обучение дава добър резултат и следва да се въведе в повече училища.
Същите проблеми и препоръки бяха включени и в друг документ – Част 2 от Обзора на образованието и обучението за 2016 г. на Европейската комисия. Документът покрива основното и висшето образование и накратко посочва основните предимства на националната система на образование и обучение и основните предизвикателства пред нея. И този доклад посочва недостатъчната приложимост на образованието на пазара на труда и недостатъчните връзки между обучението и научните изследвания като приоритети, върху които трябва да се работи. Като причини за ниската приложимост на пазара на труда са посочени несъответствието между уменията на завършилите висше образование и потребностите на пазара на труда, недостига на кадри в областта на инженерно-техническите науки, ограничената връзка между учебните програми и пазара на труда, необходимостта от повече практическо обучение и недостатъчното професионално ориентиране. Методите за преподаване у нас изостават от новите тенденции, а процедурите за акредитация и оценяване на университетите са сложни и неефективни.
Стратегията за висшето образование предлага поредица от мерки, сред които повишаване качеството на висшето образование, създаване на устойчива и ефективна връзка между висшите учебни заведения и пазара на труда, насърчаване на научните изследвания, модернизация на системата за управление и преодоляване на отрицателните тенденции в професионалното развитие на преподавателите във висшите училища и създаване на стимули за тях.
Детайлни данни от проучването на БТПП, проведено през периода 31 януари-03 февруари 2017 година, са публикувани на сайта на палатата.
Част 2 от Обзора на образованието и обучението за 2016 г. е предоставена на сайта на Европейската комисия.
