Оценка на предприемаческата среда в България в националния годишен доклад на GEM

На 20-ти октомври се проведе годишната национална конференция „Предприемачеството: път към позитивна промяна“, организирана от българския офис на „Глобалния предприемачески мониторинг“ (GEM) и вестник „Капитал“. На конференцията беше представен вторият годишен доклад на „GEM България“ за състоянието на предприемачеството в България.

За втора поредна година експертите считат, че ниските нива на предприемаческа дейност в България са сериозно повлияни от господстващата култура на много слаба предразположеност към поемане на предприемачески риск. В България основната нагласа е, че посредством лични усилия и лична инициатива може да се постигне твърде малко. Макар да се наблюдава подобрена нагласа към педприемачеството, значителни подобрения няма.

Ето основните констатации от Доклада на GEM за 2016/2017 г.

Намалява процентът сред пълнолетното население, което гледа на предприемачеството като на добър кариерен избор – 52,9% в сравнение с 57,5% година по-рано. 66,9% (71,5% през 2015 г.) се съгласяват, че успешните предприемачи се ползват с висок статус в България.

Нарастнал е броят на хората в България, които забелязват добри възможности за започване на бизнес в региона, в който живеят – през 2016 г. това са 21% при 15,8% през 2015. През 2016 г. възприятията и за умения, и за възможности се повишават в еднаква степен, а нивото на страх от провал е по-ниско ок средната стойност при инвестиционно обусловените икономики.

Броят на потенциалните предприемачи е малък – 7,1% (5,3% през 2015 г.) – слаб резултат както спрямо околните държави, така и със средния резултат в глобален бащаб. Респондентите споделят, че откриват съвсем малък брой печеливши бизнес възможности.

Нивото на предприемаческата активност в начална фаза (ПАНФ) в България.

е 4,8% (3,5% през 2015 г.), което включва 2,6% от пълнолетното население, занимаващо се с възникващи предприемачески начинания, и още 2,2% нови собственици на бизнес. Тези стойности са сред най-ниските в света, но интересното за България е, че сравнително голям процент от предприемаческите инициативи успяват да оцелеят и да се превърнат в утвърден бизнес.

Най-предприемачески активната възрастова група е тази на 25 – 44-годишните, като групата на 18 – 24-годишните демонстрира почти също толкова висок процент на участие, както подгрупата на 35 – 44-годишните.

Съотношението женска към мъжка ПАНФ в България индикира по-голяма равнопоставеност на половете в ранните стадии на предприемаческа активност.

Делът на жени предприемачи, подтикнати от необходимост в България, е много сходен с този на мъжете.

Лицата със средно образование са сред най-активните предприемачи в начална фаза, като делът им възлиза на повече от половината от всички начинания в начална фаза. Като основна причина се посочва необходимостта, а не насърчаване от бизнес средата.

България не кореспондира на разпределението по сектори на Европа, що се отнася до предприемачеството, тъй като повече от половината от новите предприятия са в сферата на търговията на дребно или на едро, която е изключително уязвими от икономически спадове.

България има по-малък дял на прохождащи предприятия в начална фаза, ориентирани към интензивни на знания сектори, в сравнение с иновационно обусловените икономики, много от които са партньори на България в ЕС. Разпределението на ПАНФ в България по сектори е подобно на това в ресурсно обусловените и инвестиционно обусловените икономики, което вероятно се обяснява с недостига на такива умения, необходими за индустрии, базирани на знанието.

Прохождащите предприемачи в България са изключително внимателни към бъдещото наемане на служители, като 72% очакват да не открият никакви работни места, а едва 20,3% очакват да създадат между 1 и 5 работни места през следващите пет години. Тази степен на наемане индикира много бавен темп на предприемачески растеж. Повечето предприятия в България растат бавно, но процентът на растеж е по-висок от отчетения през предходната година.

Едва 17,5% (14,5% през 2015 г.) от българските предприемачи смятат своя продукт за нов за всички или за някои потребители. По отношение на критерия иновативност България попада в групата на икономиките с ниска иновационна активност сред своите прохождащи предприятия. По-конкретно, в глобалната класация на GEM на иновативността на предприемачеството в начална фаза България се нарежда на 52-ро място от 65 световни икономики. Всъщност в България има много малко прохождащи предприятия и само малка част от тях се занимават с иновативни дейности. Това е голяма пречка пред конкурентоспособността на новите предприятия в България и трябва спешно да се потърси решение, тъй като се ограничава конкурентоспособността на цялата икономика.

България има малка, но енергична група от иновационно ориентирани бизнеси, които усвояват иновациите забележително ефективно. Т.е в България има една малка група от иновационно активни бизнеси и друга, много по-голяма група от бизнеси, които не се занимават с иновации.

Жителите на София показват по-високо ниво на възприятия за уменията. Страхът от провал сред жителите на София през 2016 г. е съпоставим със средния за страната и е намалял значително в сравнение с данните за 2015 г.

Според националните експерти България има редица съществени слабости. Най-критични области са: предприемаческото образование в основните и средните училища, липсата на целенасочена държавна подкрепа и липсата на инициативи, които да превърнат предприемачеството в държавен приоритет.

Измежду най-силните страни на Предприемаческите рамкови условия (ПРУ) в България са достъпът до инфраструктура и услуги, последвани от достъпа до търговска и обслужваща инфраструктура и поддържащите правителствени политики, свързани с данъците и административния апарат.

Цената за навлизане на пазара е сравнително ниска, но корупцията и зависимостта от чужди интереси си остават най-честите ”спирачки“, според проучването на национални експерти, което GEM провежда. Българското правителство налага данъци, които не са тежест за новите и растящите фирми, и прилага регулации предвидимо ипоследователно. Въпреки това изглежда, че на нивото на националното и местното управление е налице слаб интерес предприемачеството да бъде превърнато в приоритет.

Монополистичният характер на българския електроразпределителен пазар с регулирани цени и липса на конкуренция може да обясни защо привлекателността на българската бизнес среда е засегната неблагоприятно от дългите и скъпи процедури за получаване на електричество.

През 2016 г. експертите отново не могат да идентифицират организация ”на едно гише”, която подпомага малките и средните фирми, и считат, че подкрепата, предлагана от съществуващите организации, е недостатъчна.

Един от най-добре оценените аспекти на държавните програми, свързани с предприемачеството, е помощта, предлагана от инкубатори и научни паркове,

където има значително участие от страна на частния сектор и успешни предприемачи, които участват като ментори, ролеви модели и инвеститори. Като цяло, по-добрата координация с частния сектор и зараждащата се предприемаческа общност може да подобри както качеството на потенциалните предприемачи, така и ефективността на съществуващите правителствени програми, предназначени да насърчават предприемаческите начинания.

В доклада са включени и 19 препоръки за политики и практики, които да подпомогнат предприемачеството в България. Всички изводи, анализ по групи и препоръки за мерки ще намерите в пълния текст на доклада тук