Microsoft-AI-for-Earth
Microsoft ще вложи 2 млн. долара за иновации в селското стопанство и околната среда
03.09.2017
Китайски инвеститори търсят български партньор за изграждане на фотоволтаичен парк
03.09.2017

Digital Planet 2017: Как се променят в световен мащаб конкурентоспособността и доверието в цифровите икономики

Fletcher School към Tufts University в сътрудничество с Mastercard публикуваха резултати от мащабно глобално проучване под името Digital Evolution Index (DEI 17), което анализира състоянието и темпа на цифровата еволюция в 60 страни. Степента на напредък се определя от взаимодействието между четири показателя – условия на доставяне на данни, условия на търсене, институционална среда, иновации и напредък. Изследването обхваща близо 170 показателя.

DEI 17 разкрива какви са моделите на дигиталната еволюция по света и какви фактори обясняват тези модели, както и по какво се различават отделните регионир кои държави са най- конкурентните в дигитално отношение и кои са основните двигатели на конкурентоспособността: публичният или частният сектор.

Чрез измерване на текущото състояние на напредъка на дигиталните технологии във всяка страна и нейния темп на дигитално развитие в периода от 2008 до 2015 г., авторите на индекса са създали глобална карта с четири зони: Stand Out (отличаващи се), Stall Out (в застой), Break Out (в прогрес), Watch Out (заслужаващи внимание). Някои страни се позиционират на границата на няколко зони.

 

 

  • Stand Out (отличаващи се) – страни със силна дигитализация и стабилен импулс за по-нататъчен напредък. Те са лидери в стимулирането на иновациите, използват наличните си предимства по ефективен начин. Но поддържането на постоянно висок темп на напредък причинява от другата страна и много експанзивни и динамични промени. За да продължат напред, тези страни трябва да запазят динамиката си за иновации, но и да генерират ново търсене, тъй като в противен случай рискуват да се сринат.
  • Страните Stall Out (в застой), се радват на високо ниво на дигитализация, като същевременно показват и забавяне на темпа си. Петте страни с най-висок рейтинг в класацията DEI 2017 – Норвегия, Швеция, Швейцария, Дания и Финландия са в зоната „зястой“ и отразяват най-добре предизвикателствата, до които води бързият растеж. Тези държави трябва да залагат на продължаващата дигитализация и да отварят нови пътища пред нововъведенията. Те могат да използват своята зрялост и способност да оказват влияние на околните пазари.
  • Break Out (в прогрес)  – държави с ниска оценка на моментното си състояние, но се развиват бързо. Прогнозите за най-значим ръст в дигитализацията точно в тези региони ги прави изключително привлекателни дестинации за инвеститорите. Често недостатък са слабата инфраструктура и непълноценната работа на институциите, но пък тези държави при правилна политика към иновациите са страните с предстоящ бум в развитието. Водещи в тази група са Китай, Малайзия, Боливия, Кения и Русия. България попада точно в тази група.
  • Watch Out държавите (заслужаващи внимание) се сблъскват със сериозни предизвикателства поради слабата дигитализация и слабата инерция за развитие. В някои случаи тези страни се движат назад в темпото си на дигитализация, но пък демонстрират забележителна креативност при сериозните инфраструктурни и институционални ограничения и ниското потребителското търсене. Най-сигурният начин тези страни да бъдат стимулирани към напредък е подобряването на достъпа до интернет чрез намаляване на разликата между броя на мобилните устройства само за телефония и на мобилните телефони с достъп до интернет.

 

Втората основна категоризация в изследването e Степента на доверие към масова дигитализация.

Индексът DEI 17 отчита и степента на доверие и готовност за масова дигитализация, осигурени от страна на държавните институции и на бизнеса – двата гаранта за доверие към дигиталните нововъведения. Според това как се държат странитие по отношение на дигитално поведение спрямо възможностите на местната дигитална среда държавите и тук попадат в четири зони: High Trust Equilibrium (Високо доверие), Low Trust Equilibrium (Ниско доверие), Trust Surplus (Свръхдоверие) и Trust Deficit (Дефицит на доверие).

 

  • High Trust Equilibrium: Както държавите в категорията Stand Out, и тук броят на страните е малък. Сингапур, Испания, Норвегия, Хонг Конг и Финландия спадат в групата на страните, в които онлайн потреблението е много силно застъпено в ежедневието, дигиталната среда е сигурна и огромна част от дейностите са дигитално пренесени. Тези държави са в равновесие по отношение на дигитализацията, тъй като нивото им на доверие съответства на активното им потребление в дигитална среда и средата е построена така, че да предоставя лесен достъп и съществуване на потребителите онлайн.
  • Low Trust Equilibrium: тук са Пакистан, Йордания и Египет, които имат по-ниско онлайн потребление и населението изпитва затруднения в достъпа и пребиваването в онлайн среда.
  • Trust Surplus: Китай, Турция, Малайзия са силно ангажирани в онлайн потреблението, въпреки по-голямата неуреденост на дигиталната среда. За населението в тези държави смартфон с бавна интернет връзка е много по-добър вариант от ограничения достъп до интернет, от което страните страдаха допреди само няколко години. В тази група е причислена и България.
  • Trust Deficit: тези държави са сходни на страните в зоната Високо доверие в съотношението готовност за активен дигитален живот и осигурената за потребление онлайн среда. Имат силна нагласа към пребиваване в дигитална среда, но не смятат, че институциите са осигурили сигурна и безопасна дигитална обстановка. Тук са Южна Корея, Щатите, Франция и Австралия.

Кратък общ поглед върху нашия дигитален свят

Дигиталните технологии са най-бързо развиващата се област в днешния свят. Днес повече хора имат достъп до мобилен телефон, отколкото до тоалетна. Трансграничните потоци на цифрово предадени данни се увеличават лавинообразно, днес те са повече от една трета от световния БВП през 2014 г., въпреки че свободният поток от стоки и услуги и международният капитал са се понижили след кризата от 2008 г.

Но колкото повече хора имат свободен достъп до данни и до удобството на дигиталния свят, толкова повече се увеличават и възможностите за злонамерени атаки. Всяка година броят на кибер-атаките нарастват и въздействието и хаоса, който причиняват, се увеличава.

Цифровите играчи имат огромна пазарна мощ. Най-богатите компании в света към юли 2017 са Apple, Alphabet, Microsoft, Amazon и Facebook. Най-богатата компания извън САЩ е китайският гигант в електронната търговия Alibaba Group. Продуктите на тези компании разчитат на мрежовия ефект и притежават огромни дялове от пазара. Имат мощен ресурс за иновации – създаването им, въвеждането им и управление на нуждата и потребяването им от огромен брой хора по цял свят.

Дигиталните технологии ще променят професиите и процесите на работа. Автоматизацията, изкуственият интелект, управлението на данни могат да повлияят на 50% от световната икономика. Съкратени са над 1 милиарда работни места, а заплати на стойност 14.6 трилиона долара са на практика автоматизируеми без да е нужно човешко участие. Тези факти могат както да отворят поле за нови човешки дейности, така и да доведат до рязко задълбочаване на социалните неравенства.

Цифровизираните пазари са нестабилни. Политиката, регулациите и степента на икономическо развитие играят важна роля в оформянето на дигиталната индустрия и нейната пазарна привлекателност. С най-голямата в света потребителска база сред населението – 721 милиона – Китай има паралелен цифров пазар, в който обаче големите световни играчи нямат присъствие. Индия със своите 462 милиона потребители на интернет има цифрова икономика, представляваща най-големия пазарен потенциал за глобалните играчи; но този пазар работи на множество езици и е възпрепятстван от множество инфраструктурни предизвикателства, въпреки че правителството предприе редица мащабни действия. Европейският съюз има 412 милиона потребители на интернет, но пазарът му е разпокъсан; Европа все още е в процес на създаване на „единен цифров пазар“. В много страни има сайтове или информационни източници, до които достъпът е забранен или силно ограничен.

Търговията в електронна среда все още води оспорвано състезание с разплащанията в брой. Онлайн търговията на дребно ще достигне $4 трилиона до 2020 г., а това е два пъти повече от настоящият оборот. Най-голямото предизвикателство е продължаващият навик за разплащане в брой, който не отпадна въпреки всички удобни дигитални алтернативи. През 2013 г. 85% от световните транзакции са били осъществени с кеш плащания. Докато европейските държави Холандия, Франция, Швеция и Швейцария  са държавите най-малко зависими от кеш плащания, дори в Еврозоната 75% от продажбите във физически места са в кеш. Голяма част от развиващият се свят е прекомерно обвързан с физически разплащания – Малайзия, Перу и Египет имат само 1% онлайн разплащания. Пет месеца след като Индия демонетизира 86% от валутата си, тегленето на пари в брой на практика нарастна с 0.6% спрямо предходната година.

 

Къде стои България

На дигиталната карта България застава в зоната на прогресиращите (Break out) държави. Имаме забавена цифровизация, но сме в етап на засилен прогрес. Страната има силен импулс за растеж и е сред пазарите, изключително привлекателни за инвеститорите. Заедно с другите страни в Break out зоната като Италия, Полша, Бразилия, Виетнам, Турция, Латвия, Русия и др. сме изправени пред сравнително слаба на общия фон инфраструктура и недостатъчна институционална подкрепа за подобрения. Страните в прогрес биха се справили добре с по-активна политика на институциите по отношение на дигитализацията и с политики, подкрепящи развитието на иновациите. В тази категория България е сред страните с потенциал да станат държави на бъдещето.

По отношение на Степен на доверие (оценка за цялостната екосистема, комбинираща дигитално поведение спрямо възможностите на местната дигитална среда) България се нарежда в групата с Trust Surplus (излишък на доверие). Тук сме заедно със страни като Китай, Тайланд, Турция, Чили, Нова Зенландия и средата се характеризира с мотивирани, търпеливи и ангажирани потребители, въпреки че дигиталната екосистема не им предлага достатъчно гладко дигитално пребиваване, а средата е относително по-малко сигурна.

 

Някои от основните изводи от оценката на DEI 17:

  1. Публичните политики трябва да бъдат използвани като ключ към успеха на цифровата икономика. Силно развитите страни обикновено вече са имали силно участие на правителството, институциите и политиката в оформянето на своите цифрови икономики.
  2.  Трябва да бъдат идентифицирани и засилени стимулите за изграждане на стабилна дигитална среда и навици. Тук значение имат икономическото състояние на съответната страна и нивото на дигитализация в момента. Развиващите се икономики трябва да положат фокусирани усилия и да отворят път за иновации и да активират институциите.
  3. Малките страни със стабилни институции могат да създадат висока стойност като най-ранни приемници на дигитализацията и да бъдат пример към останалите за правилно построена екосистема.
  4. Дигитално най-развитите страни могат да използват своята дигитална зрелост, мащаб и стабилни политики, за да се преосмислят и да направят нов скок напред.
  5. По-слабо напредналите държави трябва да разрешат достъпа до дигитална среда като използват ефективно ограничените си ресурси. Осигуряването на масов достъп до мобилен интернет е сигурен гарант за обратна печалба.

 

Пълния текст от изследването DEI 17 може да свалите от този линк.

X