17 септември – Денят на София

София става столица на България с население от 11 694 жители – по-малко от броя на новородените в града през последната година

София е град със 7000-годишна история и е сред европейските градове с най-древно минало. И до днес при разкопи се откриват предмети от бита на неолитния човек и останки от каменната и бронзовата ера.

Смята се, че изобилието от топли минерални извори е привлякло първите заселници по тези места. В Софийкото поле и днес има осем типа хидротелмални зони с 49 минерални извори с голяма дълбочина, което пази водите им от замърсяване.

Най-ранното запазено в историческите източници наименование на днешна София е Сердонполис. Името София започва да се среща в историческите архиви чак през 14 век.

Най-старата запазена сграда е в самото сърце на града – ротондата „Свети Георги“, построена в началото на IV век.

София е обявена за столица на България през 1879 г. по предложение на българския историограф и съосновател на Българската академия на науките проф. Марин Дринов.

Решението е взето заради следните предимства на града: географското разположение по средата между северната и южната част на страната, обширното поле, което да позволява разширение на града и разположението му на най-важния път на Бълканския полуостров, свързващ Европа и Азия. Днес през София минават три трансевропейски транспортни коридора.

Според първото преброяване на столичани през 1880 г. София става столица с 11 694 жители, 3 306 къщи и 2 училища.

Към днешна дата в града живеят 1 276 909 души, броят на държавните общообразователни училища е 1 948, други 96 са частни, а университетите са 16. За последната година София е станала родния град на близо 13 000 новородени – повече от населението на града при първото преброяване като столица.

Гербът на София е създаден по повод участие в изложение в Париж през 1900 г. Девизът е добавен 11 години по-късно и първоначално е бил „Расте, не старее“, но в последствие е добавено и „но”, за да не бъде броят на буквите в надписа тринадесет.

Част от герба е изображението на лъв – пазител на града. Монументите с лъв на различни места из столицата са общо девет – 2 пред Съдебната палата, 4 на Лъвов мост, 1 пред сградата на МВР, 1 до Паметника на незнайния воин и един зад Българска народна банка.

Много от емблематичните сгради от началотона 20 век, определящи облика на централната част на града (БАН, Военния клуб, СУ „Св. Климент Охридски“, Софийска градска художествена галерия, Народната библиотека), са строени от австрийски, немски, френски и италиански архитекти, а по-късно и от български. Сред тях е Петко Момчилов (Централна минерална баня, Българска народна банка, Александровска болница), който е печелил европейски конкурси за архитектура в конкуренция с участници като Густаф Айфел.

Централната градска част на София е пример за приемествеността в града между античното и средновековно наследство по тези земи и съвременния свят. В сърцето на града е и “Четириъгълникът на толерантността”, в който на пешеходно разстояние един от друг се намират храмовете на четири от най-големите регилии в света – джамията “Баня Баши”, Софийската синагога (трета по големина в Европа), католическата катедрала “Свети Йосиф” и православният храм “Света Неделя”.

Повечето европейски столици имат река или излаз на море. София е единствената в подножието на голяма планина в такава близост до центъра на града. Витоша предлага редица места с панорамна гледка към града.

Заедно с историческите места, местата за култура, зелените пространства, живописните улички с кафенета и ресторанти и новите бизнес сгради, днес София има облик на колоритен съвременен европейски град и неслучайно миналата година се нареди в Топ 50 на най-споделяните в снимки дестинации в Инстаграм.

Честит празник на всички софиянци! Да обичаме, пазим и развиваме нашия красив град!