Прогнозите на Световната банка за България
България заема 50-то място сред общо 190 икономики по света в 15-тото издание Doing Business 2018 на Световната банка. В предходните две издания страната беше на по-предни позиции – 38 през 2015 и 37 през 2016 г. Придвижването назад не се дължи на влошаване на показателите на България, а по-скоро на това, че други държави са извършили реформи и са подобрили показателите си. От общо 10 основни показателя, България понижава оценката си само за един и той е за Свързване на склад с електрическата мрежа. Останалите показатели са с непроменен или с повишен рейтинг.
В друг свой анализ от октомври – Europe and Central Asia Economic Update, Световната банка публикува отделен анализ за страната ни в две страници, в които прави преглед на основните икономически показатели към момента, както и прогноза за предстоящите две години.
Основните изводи са цялостно положителни:
- И през 2017 продължава възстановяването на българската икономика при увеличено вътрешно потребление
- Ръстът на БВП се движи нагоре – от 3.4% (2016г.) до 3.9% (Q1 на 2017г.) и 4.2% (Q2 на 2017г.)
- Нарастват доходите и заетостта. Заплащането в частния сектор е нарастнало с 9% при силно търсене в промишлеността и услугите
- Безработицата достига най-ниски стойности – 5,9% през юли 2017. Създават се нови работни места в секторите, които най-много допринасят за икономическия растеж – промишленост, търговия, транспорт, туризъм, ИКТ
- Данъчните приходи и социалноосигурителните вноски нарастват с около 8% на годишна база, поради подобрената икономическа активност
Прогнозата за България
Според анализа на Световната банка за страната ни, прогнозите за 2017 г. са по-добри от първоначалните, като се очаква БВП да нарасне до 3,8%, тъй като стабилното вътрешно търсене превишава намаляващия принос на нетния износ. Потреблението на домакинствата вероятно ще продължи да се увеличава при по-нататъшни подобрения на условията на пазара на труда и кредитните условия. БВП се очаква да достигне до 4% през 2019 г. Основен двигател се очаква да бъдат силната вътрешна консумация и очакваният стабилен ръст в инвестициите. Очаква се намаляването на бедността да продължи с умерени темпове. Увеличената заетост и повишението на заплатите, както и планираното увеличение на пенсиите, са мерки, които следва да подкрепят реалните доходи и да намалят нивото на бедност – спад до 7,6% в края на 2017 г., до 7,1% през 2018 г. и до 6,7% през 2019 г.
Ръстът на износа се очаква да бъде стабилен, в съответствие с повишената конкурентоспособност на България в пазарите на ЕС и по-високите цени на суровините. Ръст при вноса ще бъде обусловен от по-високите цени на петрола и засилването на вътрешното търсене.
Рискове и предизвикателства
Основното предизвикателство за България е да ускори сближаването с останалата част от ЕС и да се справи с негативните последици от демографската криза. Изисква се подобряване на производителността, участието на квалифицирана работната сила и приобщаване на неактивната част от населението. За да достигне средните нива на доход в ЕС в рамките на едно поколение, България ще трябва да увеличи ръста в производителността на труда до поне 4% годишно. За последните 6 години, средният годишен ръст на производителността в България е 2,5%.
Голяма част от населението е изложено на риск от бедност или социална изолация. Увеличаването на производителността изисква ангажираност и реални мерки от управлението – публичната администрация, съдебната власт, управлението на държавните предприятия, които забавят структурната трансформация на България. Необходимо е също така да се работи за подобрена квалификация на работната сила. Ефективността на публичните разходи за здравеопазване, пенсии и дългосрочни грижи също трябва да бъдат подобрени, за да се гарантира устойчив растеж в условията на демографските предизвикателства в страната.